Как Пловдив ще спечели титлата спортна столица 2028?

82 спортни обекта, 152 клуба и 36 дисциплини са сред показателите в кандидатурата

Градът се надява да превърне спортната инфраструктура в здравна политика. Отворени училищни дворове и квартални лиги са сред проектите на програмата „Активен Пловдив“.

Пловдив иска да лекува с движение: 65% не спортуват, но 99,5% подкрепят кандидатурата за титлата

Пловдив разполага с 82 общински спортни съоръжения и 152 спортни клуба, но едва 19,2% от анкетираните жители заявяват, че спортуват редовно. В същото време 65% посочват, че никога не спортуват активно. Този контраст е сред основните аргументи в кандидатурата на града за Европейска столица на спорта 2028 г., която залага не само на спортните постижения, а на промяна в ежедневието на пловдивчани.

Данните са от проучването „Активен Пловдив“ от 2026 г., проведено сред 600 души и включено в публичната версия на апликационната книга. Според същото изследване 99,5% от анкетираните подкрепят кандидатурата.

По време на посещението си в Пловдив от 15 до 18 октомври международната оценителна комисия на ACES Europe трябва да се запознае със спортната инфраструктура и програмата, с която градът кандидатства за титлата. В отговор на журналистически въпрос на „Под тепето“ стана ясно, че Пловдив на практика се състезава със себе си.

Пловдив без конкуренция за Европейска столица на спорта 2028 г.

Решението се очаква до 15 дни след посещението, а кандидатурата трябва да покрие минимум 80 точки от 100 по 12 критерия.

От шампионските арени към кварталите

Водещото мото на кандидатурата е „Активен Пловдив“. Концепцията предвижда спортът да не се ограничава до стадионите, големите първенства и организираните тренировки, а да стане по-достъпен за хората независимо от възрастта, физическото им състояние и квартала, в който живеят.

„Активен Пловдив“ е брандът в кандидатурата ни за Европейска столица на спорта

В апликационната книга са посочени над 40 млн. евро инвестиции в спортна инфраструктура за периода 2023–2025 г. Според представените данни сумата включва 25 млн. евро външно и грантово финансиране и 15 млн. евро общинско съфинансиране.

Сред основните спортни обекти, на които градът разчита, са Гребният канал, зала „Колодрума“, стадионите „Христо Ботев“ и „Локомотив“, плувен комплекс „Младост“, тенис комплекс „Локомотив“ и мрежа от зали, стадиони, паркове и открити фитнес пространства.

Но заявката за 2028 г. поставя и друг въпрос: как тази инфраструктура да бъде използвана от хората, които не членуват в спортни клубове и не участват в състезания.

Според кандидатурата над 30 квартални спортни зони са рехабилитирани, а са предвидени и 10 нови многофункционални спортни точки. В програмата са заложени още пилотен модел за отваряне на училищни дворове и активни маршрути, които да свързват паркове, тепета, училища и спортни обекти.

Спорт по лекарско предписание

Един от по-интересните елементи в концепцията е програмата „Спорт по предписание“, която трябва да свърже здравната система с организираната физическа активност.

Идеята е движението да бъде използвано като инструмент за профилактика и подобряване на здравето, а не само като част от свободното време. Кандидатурата предвижда партньорство с Медицински университет – Пловдив и научно проследяване на резултатите от предприетите мерки.

В документа е описана и идея за Пловдивска здравна обсерватория, която да наблюдава физическата активност и здравните показатели в дългосрочен план.

Това е заявка за промяна в начина, по който се планира градската политика за спорт и здраве. Реалният ѝ ефект обаче ще зависи от конкретния механизъм за изпълнение, участието на медицинските специалисти, достъпа на гражданите и осигуреното финансиране.

Училищните дворове като квартални спортни пространства

Друг от предложените модели е „Отворен училищен двор“. Той предвижда спортните съоръжения в училищата да могат да се използват от местните общности извън учебните часове.

Отварят дворовете на училищата в Пловдив за свободен достъп

В публичната версия на кандидатурата са посочени 10 пилотни училища. Важно е да отбележим, че в нея е записан броят им и принципът на инициативата – достъп до училищните спортни съоръжения за граждани извън учебните часове, но няма списък на възможните за ползване 10 училища. Така вече съществуваща инфраструктура може да бъде използвана и за спорт на хората от квартала, вместо достъпът до физическа активност да зависи единствено от наличието на близък спортен комплекс или платена тренировка.

Програмата „Квартална лига“ пък трябва да насърчава участието на местните общности, доброволчеството и инициативите на районно ниво. Кандидатурата отчита над 30 рехабилитирани квартални спортни зони и предвижда 10 нови многофункционални спортни точки, предназначени за различни възрастови групи. Това са различни показатели: първият описва вече рехабилитирани пространства, а вторият е представен като нова инфраструктура в кандидатурата.

Отделно, при представянето на кандидатурата през юни кметът Костадин Димитров съобщи за планове за ремонт и обновяване на 16 спортни площадки в междублокови пространства. Пред февруари т.г. местният пармалент одобри бюджет за подготовка на кандидатурата от около 180 000 евро. 

Към тях се добавят „Активни маршрути“, „Отворени улици“ и инициативи за жени и момичета, възрастни хора и хора с увреждания. Заложени са маршрути, които да свързват паркове, хълмове, училища и спортни съоръжения. Идеята е физическата активност да бъде част от ежедневието, а не да изисква специално пътуване до спортна база.

Тези проекти са представени като модели, които могат да продължат да функционират и след 2028 г. В апликационната книга е заложен по-дългосрочен хоризонт до 2032 г. за визията „Активен Пловдив“.

Как ще се измери успехът?

Кандидатурата не се ограничава до календар на спортните събития. В нея са заложени показатели за участие, достъп до спортни пространства и използване на съществуващата инфраструктура.

Сред конкретните цели е делът на редовно активно спортуващите да нарасне от отчетените 19,2% до 22% през 2028 г. Това е измерима амбиция.

Предвижда се също да се проследява ефектът от инвестициите и програмите преди, по време и след годината на титлата. Така оценката на инициативата би трябвало да включва не само броя проведени събития, а и това дали повече хора действително са започнали да се движат редовно.

За Пловдив титлата „Европейска столица на спорта“ би било признание, но и ангажимент да превърне заявените намерения в работещи програми. Големият тест няма да бъде само колко спортни събития ще организира градът през 2028 г., а дали след тях ще останат по-достъпни пространства, повече възможности за движение и измерима промяна в навиците на пловдивчани.

Международната комисия на ACES Europe трябва да оцени кандидатурата по 12 критерия, като минималният праг е 80 от 100 точки. След огледите и гласуването ще стане ясно дали Пловдив ще получи титлата.

Изпълнението на обещанията за по-активен град обаче ще зависи от решенията, финансирането и работата на местната власт и партньорите ѝ и след приключването на процедурата.

Снимка: ACES Europe