Свободен съм, нямам жена до себе си. Пожелавам на Антония и Пейо да са живи и здрави
Николай Манчев даде ексклузивно интервю за Под тепето. В откровения си разговор с Иван Кирев халфът на Ботев говори са футбол…и още нещо.
– Ники, какво е идеята „Ботев“ за теб?
– „Ботев“ за мен е нещо велико. Аз съм ботевист от дете и винаги ми е било мечта да играя в този клуб. Като излязох на терена на стадион „Марица“ и видях колко много привърженици има този клуб ме побиха тръпки. Който не го е усетил, той не знае какво е Ботев. А и тук се чувствам щастлив.
– Вярваш ли в настоящата визия на тима и докъде може да стигне той?
– Ами засега имаме една цел и това е да влезем в по-горна група. И живот и здраве Ботев да отиде там, където му е мястото. А това е А група. Сигурен съм, че ще бъдем фактор в майсторската група. Имаме подкрепата на нашата публика, което е много важно за нас футболистите. Феновете ни подкрепят в трудните моменти, а и не са спрели да го правят от началото на сезона.
– Има ли горчивина от престоя ти в ЦСКА и не смяташ ли, че този тим сега е тръгнал по стъпките на Христоловия Ботев?
– Имам горчивина, да. Първо, аз не получих шансове за игра. Според мен, откакто се махна Любо Пенев, армейците тръгнаха назад. И особено назначаването на Емил Костадинов. Те докараха много чужденци и то не класни, а ЦСКА не го заслужава. Да, наистина са тръгнали по пътя на Христоловия Ботев. Но за този човек не ми се говори. Той не заслужава внимание.
– Кое куца в ЦСКА и какво ти е мнението за собствениците на клуба и Емил Костадинов?
– Аз не съм човекът да казва кое куца на ЦСКА. Но личното ми мнение е, че там има грешна политика. За лицето Емо Костадинов нямам мнение. Той ме мразеше от самото начало. Като дойде Павел Дочевя, ми каза, че ще разчита на мен за предстоящите мачове на тима. На лагера в Германия ме пита дори: Къде ти е удобно да играеш? И аз му казах: В средата на терена. Човекът каза „ок“ и ми заяви, че ще си партнирам с Тошко Янчев. Всичко си беше наред, докато един ден мой колега ми каза, че Емил Костадинов и Павел Дочев са се скарали заради мен. Дочев му казал, че ще
разчита на мен, докато Костадинов му е казал, че не иска. Общо взето от там тръгнаха нещата назад.
– Емил Костадинов ли е в момента Димитър Христолов в ЦСКА?
– Да.
– Радваш ли се, че си рамо до рамо с Георги Какалов?
– Аз се радвам много. Защото тук са ни били хубавите моменти заедно. Тук се запознах с него, за което съм много щастлив. Каза ми, че съм му като брат и иска да му кумувам на сватбата. И аз с удоволствие го направих. Но ние постоянно сме били заедно. Даже хората са ни бъркали доста често. И съм чувал, че са ни мислели за близнаци. За което ме обидиха малко(Смее се). Той наистина е един прекрасен човек, на който мога да разчитам винаги.
– Лесно ли се играе с Атанас Курдов в нападение?
– Той е един добър нападател. Има великолепно чувство за пласиране в наказателното поле. Истински голмайстор. Според мен с Какалов ще си паснат идеално, но им трябва малко сработване. Иначе двамата са уникални играчи.
– Кажи нещо хубаво за Христолов.
– Ха. Не мога. Нямам хубави случки с него. В периода ми в Ботев съм го виждал два пъти. Единият бе като подписах. Другият бе, когато дойде на стадиона да представи Стефано Кузин. Но каквото и да кажа за него, ще е малко. Той съсипа Ботев.
– Съществува ли понятието „баджанаците“ в съблекалните на Ботев и какви са отношенията ви с Пейо Батинов?
– Нямам взимане- даване с Пейо. Но ще разкажа, тъй като се изписаха много глупости за мен в последно време. Когато бях в Турция с ЦСКА на подготовка се скарах по телефона с Антония. И след два дни разбрах, че е сгодена за Пейо. Малко ми стана странно. Но общо взето не ме интересуваше много. Защото последната година, прекарана с нея беше навик, а не обич. Бях свикнал с нея, а не я обичах. И именно затова се скарах с нея. В момента тази история не ме вълнува въобще. Аз си имам собствен живот. И те си имат. Пожелавам на двамата да са живи и здрави.
– Сега как се чувстваш?
– Сега съм много щастлив. Свободен. Засега не съм намерил подходящата жена.
– Подавате ли си топката с Пейо?
– Да. Даже си я подавахме на мача със Сокол Марково. Но нашата работа е професионална и каквото се случва извън терена, си остава там. Като влезем на терена имаме една обща цел. Да побеждаваме и да радваме публиката.
– Националната фланелка влече ли те?
– Да. И то доста. Това си е мечта на всеки един футболист. Но засега не съм имал шанса да я облека. Дано в бъдеще това да се случи.
