Нападки и взаимни обвинения между представители на общински културни институти клатят имиджа на най-стария жив град в Европа
Снимка: Скрийншот от видео
Градът под тепетата, горд с хилядолетната си история, археологически артефакти и етническа толерантност, Европейска столица на културата през 2019-а и най-старият жив град в Европа, днес за пореден път е силно разтърсен от „културен“ скандал.
Управата на града и представители на общински културни институти, които би трябвало ЗАЕДНО да се грижат не само за изключителното културно-историческо наследство на Филипопол и да го изведат до влизането му в Списъка на световното културно и природно наследство на #ЮНЕСКО, но и ежедневно здраво да работят за имиджа на този град, за поред път хвърлят кал по лицето му. Правят го с нападки и взаимни обвинения в незаконни действия и бездействия, използвайки избрани медийни канали.
Като предистория скандалът излезе за пръв път в медиите през отминалите 10 дни и тръгна от питане на общински съветници за състоянието на мозайките в Голямата базилика. Единственото единодушие между стрелящите страни е съвпадението на времето, през което има кметска забрана за извършване на дейности върху мозайките.
Днес на нарочна пресконференция, на която бяха поканени само отбрани пловдивски медии, директорът на Регионалония археологически музей – доц. д-р Костадин Кисьов, показа глава на градската богиня на Филипопол Тюхе (бел. ред.: Тюхе е древногръцка богиня на съдбата, щастието и благоденствието. Аналогът й в римската митология е Фортуна). Той заяви, че е укривана от екипа на Епископската базилика, разкопана нерегламентирано от реставратори и замаскирана. Дори обяви цената и на черния пазар. По думите му, за случая е образувано досъдебно производство (Под тепето не може да пресъздаде в точност и с детайл казаното от доц. Кисьов, тъй като не бе от поканените на пресконференцията медии).
От „Старинен Пловдив“ обаче веднага след хвърлените обвинения му напомниха, че наличието на мраморния артефакт е известно още от 2015 година.
Логично би могло да се направи извод, че различни културни институции в града и държавата, ако не отпреди 9 години, то поне отпреди половин знаят за съществуването на тази изключително ценна глава.
Изниква въпросът защо тогава тя се показва именно днес и то по този начин – на нарочна пресконференция, на която са поканени малка част от медиите в Пловдив.
На събитието доц. Кисьов призна, че вчерашна проверка не е констатирала увреждане и лошо състояние на древноримските мозайки, от където уж тръгна скандалът преди седмица.
Предисторията му обаче е доста по-дълга. И тя е в отношението на Общината към ръководството на собствения ѝ институт „Старинен Пловдив“ и ръководителя му в лицето на доц. Елена Кантарева. Срещу нея и екипа ѝ се завихриха няколко публични скандала – кампании във времето, все целящи компрометиране имиджа на института и директора му. Това обаче не се случи. Зам.-кметът по култура Пламен Панов демонстрира ясно отношението си към подопечната си институция като нито веднъж не излезе публично в нейна защита. Не взима позиция и сега, гледайки „културното“ зрелище отстрани. От дълго време той не е посетил нито едно голямо събитие на „Старинен Пловдив“, като най-церемониално не отиде дори на откриването на ремонтираната антична сграда Ирини, ключов елемент от кандидатурата на Пловдив за Юнеско, заедно с Голямата и Малка Базилики. Именно Пламен Панов е човекът, който трябва да бъде двигател на всичко около кандидатурата ни за ЮНЕСКО и този, който да брани тази мисия от подобни трусове и скандали. Тъй като те са на път да я провалят.
Как точно отговори доц. Елена Кантарева на обвиненията на доц. Кисьов пред Под тепето, четете след малко!
