Светлина в културния ландшафт на Пловдив! Така гости на Галерията определиха новото алтернативно арт пространство на града, открито официално вчера вечерта. Стотици пловдивчани минаха през изложбените помещения и ателиетата на близо 20 творци по етажите на пълното с тайни и изненади бившо Доходно здание на Зографския манастир до Пешеходния мост.
На фона на занемарените обществени места за култура и падащите от багери и от капризите на времето знакови сгради, артисти превърнаха със собствени усилия и средства строената преди близо 100 години стара Окръжна болница в забележителен ъндърграунд център за изкуства, в който липсва всякаква пошлост на съвремието, кич и комерс. Всичко е естествено, натурално, такова, каквото е, без лустро и фасаден фалш. И в същото време изключително професионално- осветлението в Галерията и системата за окачване на картини например не просто не отстъпват по нищо на залите на Градска художествена галерия, но в някои отношения са дори по-добри. Неслучайно един от основните сподвижници на тази кауза отец Ангел пожела на освещаването на Галерията на артистите да не допускат комерсиалното да ги застигне, защото само така съграденото от тях с толкова много труд в последните десет години може да рухне за миг.
“ Галерията е уникално място в града. Не защото локацията е такава, не защото сградата е някаква по-специална, а защото тези личности тук са много специални. Аз ги призовавам и им пожелавам да останат такива индивидуалисти. Хора, които дадоха една идея, превърнаха я в цел, успяха с Божията помощ да я осъществят и всички тук сме се събрали благодарение на тях. Градът има нужда от бохеми, но не в оня смисъл, на масата. Призовавам да върнете тази слава на тоя град и тук да идват точно такива бохеми, които не завиждат едни другиму, напротив, подкрепят се, дават си съвети“, каза отец Ангел след освещаването на Галерията и се обърна към миналото, цитирайки диалог на Димитър Киров и Георги Божилов- Слона.
“ Нека да бъдете оценени, нека да бъдете купувани, но комерсиалното да махнете, да бъде всичко от душа и сърце. Виждам го, че е така и пожелавам и занапред да бъде така“, обърна се отчето към събралите се около него близо 15-те артисти, които творят в ателиетата си в Галерията.
За откриването на новото алтернативно арт пространство вътрешният двор на бившата Окръжна болница се превърна в импровизирана сцена. В безистена звуча жива музика, хората танцуваха невярващи, че това място в Пловдив носи духа на артистичен Берлин- свободно, естествено, щуро. Те се дивяха на формите на изумителния параклис на Зографския манастир „Св. Цар Борис” на втория етаж в сградата, изграден веднага след като царя дарява сградата на монасите- задната овална част на олтара се вгражда в терасата на изложбената зала.
Сградата
Построена е още през 1931 г. и е ползвана основно като доходно здание, но е приютявала и пострадали от Чирпанското земетресение, в нея се помещавал метох, действала е и е позната дълги години като Окръжната болница на Пловдив. Зданието е собственост на Ефория “Зограф”, имаща за цел да подпомага славянобългарския манастир „Св. вмчк. Георги Зограф” и скита „Достойно есть”. на Зографския манастир.
Добрият пример: Съживиха старата Окръжна болница чрез култура
В самата сграда може да се посети и параклисът „Св. Цар Борис Покръстител”, където може да се види и икона от Цанко Лавренов, рисувана по време на посещението му в Зографския манастир (1936 г).
Ателиетата
В наши дни сградата е обитавана от над 20 независими визуални артисти, като създават културна динамика важна за пловдивчани. А с общи усилия мястото постепенно добива все повече разпознаваемост като своеобразен хъб за художествена дейност.
Изградилата се атмосфера и диалога между художниците генерира, съвсем естествено много идеи, които намират своята реализация, като първи пример за това е именно създаването на най-новото независимо художествено пространство ГАЛЕРИЯТА / GALERIATA, като важно обединяващо място част от художественият живот в сградата и от вчера активна точка на културната карта на Пловдив и страната.
ГАЛЕРИЯТА / GALERIATA се откри с групова изложба на всички художници от Ателиетата: Аарън Рот, Белчо Хаджиев, Борислава Георгиева, Велизар Димчев, Веселка Хаджиева, Виктория Янкова, Димитър Воденичаров, Димитър Генчев, Димитър Шопов. Динко Ангелов, Дияна Йовчева, Иван Костолов, Карамфила Прахчарова, Любомир Кръстев, Мартина Вачева, Миa Новакова, Мич Брезунек, Светла Георгиева, Соня Петрова, София Грънчарова, Страхил Пенев, Тодор Станински, Христофор Балабанов, Явор Костадинов.
Не знаех, че зданието е “ бившо Доходно здание на Зографския манастир“…Какво е в момента? Инфото в текста е объркващо – „Окръжна болница“, параклис, дарение и т.н.
За по -ученолюбивите – Ефория Зограф…и Гугъл
И няма нищо „арт“ в стар бУфет, освен хамалогията при качването .
Наистина, „РВ“ кое какво е в задръстения ни Град става все по-трудно да се узнае. Мраморна плоча с изрвзано заглавие „Доходно Здание…“ беше видна на стълбищната площадйка. Но както множество „подобрения“ тихомълком плочата… както двете мраморни плочи Султански Разрешителни за градеж на Жълтото Училище на ъгъла към КЛИеНТИ стоят от десетилетия плътно закрити със „строителни“ платнища от взаимнохабилитиращите се Професорки на АМТИИИИто – има ли ги, няма ли …или са на „отговорно пазене“ както влака до Альоша
(позволявам си да не споделям становището на уважавния Колега „РВ“ какво, че
ХАМАЛОГИЯТА ПРИ КАЧВАНЕТО Е АРТ.
Не. „Арт“ не знам що е то, ала ИЗКУСТВО, изкусен майсторлък просто …нема.
Хамалогът -колкото и хабилитиран- си е ПРОСТ ХАМАЛОГ
(само отклонение КОЕ КАКВО е: единствената в БГ специално проектирана изградена и оцеляла досега по всички Догми
БАНКОВА СГРАДА
отвсякъде освободена от комшии, внушителни три етажа плюс Интериори – сега Кметчето събирало „мнения“ дали да не устроим КАЗИНО че населението се нуждае.
2.Ами чудовищно преоразмерената „поща“ затрила КУДОГЛУ от бащата на засл. арх. Желязко Стойков БУБИсКощрамба; плюс БауХаус плюс самата елегантна Пощенска Палата в стил БауХаус; плюс самия Мегдан РАЗГРАДЕН… и т.н.)
Факт е, че Градът никога не е можел да изхранва повече от десетина художници на свободна практика (без заплата отнякъде / отнякого / за нещоси).
АПРИЛСКИЯТ ПЛЕНУМ НА БКП като въдвори др. Т. Ж. начело, изрита в коша Червенков и Югов. В Пловдив академично образованите неблагонадеждни ста… „остарели четки“ бяха изблъскани от глутница ловкачи „АПРИЛСКОТО ПОКОЛЕНИЕ“ да учителстват из гимназиите за да се прехранват. Йони гордо се блъскаше в гръдния кош почти до 90те години че бил Здрав Другар от Априлското Поколение! От официозния одиозен СБХ всячески блага, привилегии, промоции и пропаганди ги подпираха. Сега след като СБХ се спихна до степен да се откажат от „Базата“ на Трихълмието дарена им от Начо Диктатурата, както и от Залата на Гладстон от арх. Славчо Мерджанов, дружеството ДПХ наброява 400 глави членуващи – – – и още идват,.. АМТИИИ бълва безработници с „вишо“.
И т. н.
Само не е ясен ПОПСКИЯТ ъгъл на поредния ПодРеЛето-вски Служебен Възторг
Колкото повече „арт пространства“
=ТОЛКОВА ПО-МАЛКО АРТ=
Види се „попският ъгъл“ на ПодТеЛето, че греяната на поп Анго е бая БЛАГА!