Изоставените красавици на арх. Христо Пеев – Фоторазходка
Единственият дигитален гид за Града под тепетата – Lost in Plovdiv, ни повежда на архитектурна обиколка по сградите на архитект Пеев около Цар-Симеоновата градина
В нашата статия за първата обиколка от месеца, посветен на архитект Христо Пеев, ви разходихме виртуално из част от творенията му в квартал Капана. В края на април пък се проведе продължение на събитието, като този път на фокус бяха неговите най-модерни проекти за къщи, обществени здания, както и някои от апартаментите сгради, които е създал. Наши домакини за пореден път бяха Български архитектурен модернизъм, чийто представител Теодор Караколев увлекателно ни въведе в подробностите по строителството и работата на бележития архитект.
Къща на Елеонора и Алберт Малапел
Стартът бе даден пред входа на НУМТИ Добрин Петков, срещу което се намира къщата, която мнозина гледат с възхищение и доза съжаление, поради факта, че в последните години е една от изоставените „красавици“ под тепетата. Проектирана през 1933-а година за еврейското семейство Елеонора и Алберт Малапел, това е и една от най-модерните къщи в града и до днес. Характерни са липсата на всякаква декорация по фасадата, функционалното разпределение, експресивната козирка над покривната тераса, композицията от прости обеми и изключителната разработка във всеки детайл. За съжаление в последните години единственото нововъведение по нея е катинарът на входната врата, а в двора и сградата пълен господар е бръшлянът.
Апартаментна сграда на Бенто и Тома Ненови
Вероятно една от първите от този тип, построени в Града под тепетата. Началото на 30-те години на миналия век е периодът, когато започва постепенно да се преминава от строителство на еднофамилни къщи и по-малки сгради към такъв тип здания, които помещават няколко апартамента и различни семейства. Проектът на тази датира от 1937г. и е една от малкото от този тип, върху които е работил архитект Пеев. Интересното при нея е, че има два входа във всеки край и по два апартамента на етаж. Така всеки си има отделна стълбищна площадка. В духа на модернизма няма орнаменти, с изключение на разработената с метални декоративни елементи врата. Типични за периода са широките прозорци, а любопитното е наличие на вестибюл във всяко жилище, който се намира точно по средата на площта и се снабдява с естествена светлина посредством квадратен отвор на покрива.
Жилищна сграда на д-р Попов
Предвидена е да бъде дом и кабинет за рентгенолога д-р Попов. Проектът е от 1932 г, а строителството е завършено за впечатляващите около 6 месеца. На първия етаж е имало чакални, лекарски стаи и помещения с рентгенови апарати, а нагоре са били жилищните етажи. Към днешна дата трудно може да бъде разпозната, тъй като по нея са направени множество намеси. По абсолютно различен начин изглежда пространството около входната врата и в най-горната част на сградата. Също така стаите са били проектирани с вградени в ниши плъзгащи се врати, чрез които вестибюлът и столовата лесно можели да се свързват или отделят според нуждите на фамилията.
Апартаментна сграда на д-р Христо Попов
Няколко години след първата къща и малко по-надолу по Гладстон, след Дома на техниката, архитект Пеев проектира за доктора и още една от малкото апартаментни сгради, на които е автор. Тя е с три жилищни етажа с по два апартамента и търговски площи на партера. За фасадата е използвана декоративна мазилка, имитираща облицовка на камък.
Дом на изкуствата и печата
През 30-те и първата половина на 40-те години сградата е била в центъра на културния живот в Пловдив. По това време в Дома се провеждат почти всички културни изяви на пловдивската интелигенция в областта на музиката, театъра, литературата, изобразителното изкуство, просветата и науката. Проектът е от 1932 г, а създаването ѝ е благодарение на труда на трима пловдивски архитекти – Христо Пеев, Васил Златарев и Никола Овчаров. В първоначалния ѝ вид вторият етаж се е заемал от голяма изложбена зала с горно осветление, която днес не съществува. На партера пък, в днешното студио на радио Пловдив, се е помещавала модерна концертна зала. През 1944 г. сградата става кино Култура, а от 1962 г. в нея се настанява радио Пловдив.
Къща на Елисавета и д-р Александър Пееви
Къщата на видните пловдивски общественици е сред най-ранните проекти на архитекта. Това личи в частично изградената покривна тераса, както и хоризонтално разтеглените форми на прозорците и частичното им обединяване чрез фасадна тухла. Интересна е съдбата на собственика ѝ – през 1943 той е разкрит като ръководител на нелегална група, изпълняваща поръчения на Съветското главно командване. Арестуван е и впоследствие осъден на смърт и екзекутиран на 22 ноември.