Мечтае да живее в покрайнините на Париж и някой ден да има собствено ателие, в което да рисува
Вдъхновяват го великите личности на миналия век и лицата от българската история, и се възхищава на възрастните хора
Екатерина Стоянова
Николай Добрев е роден в Пловдив и израснал в София. На 18-годишна възраст се завръща в родния град. От малък се занимава с рисуване, но в последните години рисува по-сериозно. Следва различни техники, опитва различни начини и експериментира с четките. Той е самоук, обича да рисува с туш, понякога с акрил, а понякога – с акварел. Вдъхновяват го великите личности на миналия век, както и великите лица от българската история. Една от най-любимите му личности, а и най-голям източник на вдъхновение, е Салвадор Дали, с неговата елегантност и изящество. В никакъв случай не може да се каже, обаче, че копира стилът му, напротив – Ники си има собствен стил, различен и отразяващ самия него.
Рисуването при него се случва по ритуален начин. Преди около 2 години е решил да рисува под звуците на нежната музика на френските шансони и Едит Пиаф. Първата нейна песен, на която е рисувал, Non, Je Ne Regrette Rien, така прегърнала душата му, че спокойствие се разнесло из цялата стая. Прави си чаша ароматно кафе и, припявайки, започва да твори. Трудно му е да опише какво точно чувства, докато рисува. Гамата от преплитащи се емоции е твърде цветна и съкровена, че да бъде разказана с думи.
Мечтае да живее в покрайнините на Париж и някой ден да има собствено ателие, в което да рисува. Иска да представи картините си в собствена изложба. За него не е толкова важно дали ще стане известен, стига му, че има хора, които оценяват това, което прави. Твърди, че е рано да окичи себе си с титлата „Художник“, защото тепърва е поел по този път. Скромността му е голяма колкото възможностите му – рисува прекрасно!
Ако не скромността, то, със сигурност, усмивките красят човека, според Ники. Всички хора са красиви, когато са усмихнати. А какво събужда неговата усмивка? – Това са възрастните хора. В тях вижда миналото, вижда и колко силни са те в този нов свят. Те са имали нещо, което ние сега губим – това да бъдем социални, да се обичаме, да се ценим. Сега живеем в материален свят, където рядко се срещат ценностите от едно време и още по-рядко любовта е истинска.
