Британският арт експерт: Оставете културните институции да умрат
Отмирането им ще стане по естествен път, трябва нов стил инфраструктура, който да се основава на творческа изобретателност, смята Робърт Палмър

Културните институции в традиционния им вариант отмират бавно. Проблемите с привличане на младежка публика и финансиране ги води бавно към гибел. Тази диагноза на световната класическа сцена от Пловдив постави емблематичният британски експерт в сферата на културата Робърт Палмър. Той посочи три пътя в решението на този проблем- много качествено политическо лидерство и кураж от страна на политиците да се справят с този проблем, реформирането на самите културни институции, които трудно се променят, и ангажираността и взискателността от страна на гражданите. Какво в съвременния свят значи Национален театър. Трудно виреят вече подобни понятия. Давам прост пример- в Каталуния преди време имаше кампания „ Да закрием националния театър”. Важни са нуждите на публиката, смята Палмър.
Като даде втори пример със състоянието на филхармонията в Ротрердам. Там в последните 4-5 години броят на слушателите на класическа музика е намалял с близо 60 процента, защото оркестърът не желае да се реформира, да смени репертоара си, на музикантите им липсва гъвкавост да преговарят за своето финансово бъдеще. Последно бях на Чайковски, зад кулисите, и видях следното- само белокоса и голокоса публика, 1/3 от която спеше по столовете си. Така върви отмирането на културните институции. То ще стане по естествен път, защото липсва смелост и искане от страна на потребителите на култура. Затова често се случва да казвам: Оставете културните институции да умрат в този им вид. Създайте нов стил на културна инфраструктура, който да се основава на творческата изобретателност, на младите хора с нови идеи за връзка с гражданската общност. Класически комплект от културни институции или ново поколение такива? Това е избор, много труден избор! Трябва да е ясно, че културните институции в класическия им вид вече са политически институции, защото са прикачени към политиците. Директорите на такива институции биват назначавани по политическо членство. Така е навсякъде. Затова понякога казвам: Оставете ги да умрат!





