Нов дългогодишен общински заем за асфалт или увеличение на данъците! Такъв ултиматум постави пред пловдивчани, които ще упражнят правото си на глас само след три седмици, кметът на Пловдив от ГЕРБ Здравко Димитров. Той заяви на гражданите, че или ще му позволят да тегли пари за реализиране на някакви проекти, обсъждани от някакви хора в кабинета му, или ще си ги вземе от същите тези граждани, за да им направи светло авто- ежедневието.
Зико или върви срещу собствената си партия, в толкова тежко за нея време, или просто действа импулсивно и емоционално в тази известна за всички негова битка с предшественика му. От няколко дни той открито атакува бившия кмет Иван Тотев, който е втори в листата на партията, която го издигна за кмет, като така бие и по решенията на същата тази партия. От ГЕРБ резонно мълчат тази седмица- избори са, кампания върви.
Но пък ултимативните предложения на кмета се коментират от политици, които в момента не ламтят за власт и могат да му отговорят, не политически, а с няколко въпроса, на които е редно Димитров да отговори.
Ето коментара на независимия общински съветник Слави Георгиев във Фейсбук, провокиран от днешната изява на Здравко Димитров пред медиите в града:
Кметът Здравко Димитров, отново говори за многомилионен заем, като единствено спасение за развитието на Пловдив. Заплашва и с вдигане на данъци ако не бъде изтеглен заем. Разбира се, възможни са и двете, стига да получат одобрение от Общински съвет и да има кой да понесе политическата отговорност. Здравко Димитров, обича много да говори за опит в частния бизнес и да порицава общинските съветници. Затова дължи отговори на множество въпроси:
1.Съгласен ли е със структурата на разходите в община Пловдив и какви действия предприе за да реформира общинската администрация и общинските предприятия? Една частна фирма ако можем да приемем сравненията на кмета Здравко Димитров ще пристъпи ли към теглене на заем, когато 65% от приходите и отиват за заплати и осигуровки, а ако добавим издръжката и на общинските предприятия, процента гони 90.
2.На какви анализи се предлагат обектите за многомилионния заем? Защо анализите за решаването проблемите на трафика се крият от общинските съветници и гражданите на Пловдив? Как може да се гарантира на общинските съветници, че ще вземат мотивирано и информирано решение, без то да почива на необходимите анализи, които са извършени, от независими експерти, след задълбочени проучвания, но така и не виждат публичност.
3.Какъв град иска да развива кмета Здравко Димитров? Град за автомобилите или град за пешеходците? Съотношението автомобили към жители на Пловдив е 2: 5 или 150 000 регистрирани автомобили, срещу 350 000 жители. Или 60% от гражданите на Пловдив, нямат никакво отношение към планираните грандиозни вътрешноградски магистрали и рингове. Запознат ли е кмета Здравко Димитров, че нито един западноевропейски град, не е успял да разреши проблемите си със трафика, чрез нови пътища, а чрез програми за пренасочване на гражданите към различни видове градски транспорт.
4.Когато кмета Здравко Димитров, говори за вдигането на данъци, то това не е нещо непременно лошо, отчитайки неколкократното увеличение на минималната работна заплата, инфлационните процеси и двукратното увеличение на застраховката Гражданска Отговорност. Но за да поискаш от гражданите увеличаване на данъчния им товар, трябва да покажеш съпричастност, а именно да си готов да ги разтовариш от бремето на нереформирана общинска администрация и предприятия. В политиката и живота, преди да поискаш, трябва да дадеш. Преди да се освободят свободни ресурси от настоящият приходен обем и изрязване на лошите разходи е немислимо да искаш повече данъци, само за да продължиш да издържаш раздута администрация.
Да кажем да, на нови инфраструктурни обекти, чрез заем, само след представянето на анализи, доказващи тяхната целесъобразност и полезност и само след реформи на една закостеняла община.
Всичко останало би било подобие на т.н.“Чомаков заем“ от Райфайзенбанк, при който бяха проведени обществените поръчки, но изпълняваните обекти бяха минирани от некоректни фирми, строителните обекти бяха задръстили целия град и всичко продължи повече години, отколкото гражданите на Пловдив могат да понесат.