Изгубените пловдивски мозайки

Как подлезът между „Гладстон“ с „Мария Луиза“ унищожи някои от най-богатите римски сгради на Филипопол

Части от мозайките са спасени буквално пред кофите на багерите

В началото на 2021 година сме в очакване на отварянето на врати на музея-защитна сграда на Епископската базилика на Филипопол. На площ от около 2000 кв. метра се съхраняват на мястото на откриването си уникалните мозайки на църквата от IV-V век. Старият християнски храм, разбира се, не е единствената сграда с такава настилка в Пловдив – отдавна разкрити и експонирани са т.нар. Ейрене в непосредствена близост до базиликата, а от по-скоро и тези в т.нар. Малка базилика.

Съвременният град, построен върху римския Филипопол, обаче е богат на подобни сгради, много от които днес са затворени, преместени или необратимо загубени.

Вече сме ви разказвали за двете пловдивски бани – Западните и Източните терми, в които има мозайки, и за които може да прочетете тук. Известна е и историята на Синагогата, най-интересните мозайки от която се пазят преместени в Археологическия музей.

Тук ще ви разкажем за няколко други сгради, които имат по-неприятна съдба. Това са няколко постройки, които са попаднали на трасето на днешният булевард „Цар Борис III Обединител“ и подлеза между „Гладстон“ и „Мария Луиза“. През 80-те години, гонейки срокове и партийни поръчения, строителството върви бързо и няма много време за археология.

Тогавашният булевард „Георги Димитров“ минава точно през една от най-богатите части на града. Под него са били сградите, които граничат от източна страна с Агората – пазарният площад на Пловдив. Другата връзка – подлезът между „Гладстон“ и „Мария Луиза“ още повече засяга тези богати разкопки. Той е проектиран в началото на 80-те и става причина за бурни полемики в пловдивските професионални среди, поставяйки едни срещу други интересите на транспортните инженери – които по това време подкрепят остарялата вече идея за големи булеварди в центъра на градовете – срещу археолози и архитекти, които се интересуват от културното наследство.

Така група архитекти и археолози, сред които арх. Румяна Пройкова, арх. Вера Коларова и други, дори публикуват идеите си в пресата и категорично се обявяват против подлезното съоръжение, което разцепва Агората на две.

За съжаление на археологията и историята на Пловдив, проектът все пак е реализиран. Спасена е единствено Голямата базилика, тъй като по първоначалните планове бул. „Мария Луиза“ е трябвало да продължи през нея. Затова и днес има лек завой на юг след кръстовището с храма „Св. Петка“.

Този завой обаче се оказва пагубен за две от сградите с най-фино изработени мозайки. Проучени от Елена Кесякова през 80-те, само фрагменти от тях са запазени в пловдивския музей. „Археолозите са ги вадили буквално под кофите на багерите“, разказват бурната им история гидовете в музея и до днес. Части от сградите са били запазени дори във височина, както се вижда от архивните снимки, но транспортните съоръжения са се оказали по-важни.

Сградите с мозайки (приблизително отбелязани в червено на схемата; в жълто са улиците на древния Филипопол) са богато украсени с флорални мотиви, с абстрактни орнаменти, както и с така любимите в Пловдив птици, също толкова елегантно изпълнени, както и в Епископската базилика.

Едната страна на богаташките сгради – т.нар. Аристократичен дом и съседката ѝ на юг – е била към т.нар. кардо максимус. Това е улицата, по която и днес можем да се разходим в откритото пространство на т.нар. „Форум-изток“. Уви, днес те са само спомен, а от голяма част от мозайките им има само снимки. Все пак, пробивът под центъра на Пловдив е тържествено открит в края на 80-те.