От италианската компания Бертони са били само на опознавателна среща в Община Пловдив

Петя Бертони: „Всячески се опитваме да обясним на общините, че трябва първо да попиташ самите граждани. Не да излезеш и да кажеш „така ще изглеждат новите рейсове“ и да ги поставиш пред свършен факт, а да дадеш на жителите да участват в процеса.“

Нямат подписани документи, нито уговорки. От края на юли до днес втора среща между италианската компания и управата на града не се е състояла

От пресцентъра на Община Пловдив се похвалиха с новина в края на юли, че имали идея за уеднаквяване на визията на автобусите на градския транспорт. В нея пространствено се „цитираше“ кмета Здравко Димитров и зам.-кмета по транспорт Тодор Чонов, които били обсъдили „възможностите за уеднаквяване на визията на автобусите на градския транспорт в Пловдив с представители на водещата италианската фирма за индустриален дизайн – „Бертони“. Никъде в текста дори не се споменаваха имената на представителите на въпросната фирма, не ставаше ясно и чия е инициативата за срещата. За капак, съобщението се появи на фона на грамада от проблеми в масовия транспорт.

Това предизвика остра реакция в гражданското общество и коментари от страна на екипа на Под тепето, които ви припомняме:

Нов дизайн за пловдивските автобуси – супер, но нека не от анонимни фирми.

За визията отвътре и отвън .

Броени дни след тях с нас се свърза PR-а на компанията в България Златин Дубаринов и предложи да се срещнем с него и г-жа Бертони, за да внесат яснота по казуса.

Петя Герогиева Бертони е завършила езикова гимназия в България. Маркетинг, комуникации и глобални пазари в университета Milano-Bicocca, Италия, курс по Fashion&Luxury Brand Management в Istituto Marangoni и магистратура по Automotive Design, Color&Trim. Фирмата е на съпруга ѝ.

Основното дизайнерско студио на Петя е в Торино, а през последните години е творила в автомобилния и транспортния дизайн. Тя дойде лично на срещата ни в Пловдив, заедно с PR-а на българския клон на компанията.

Как се стигна до тази среща?  

Ние инициирахме среща с общината, за да представим редица от нашите услуги, които са обвързани с дизайн на градска среда и дизайн на транспортния комплекс като цяло, персонализиране на градския код, на есенцията на града – културната и наследствената, в съвременна градска среда.

С това ли се занимава компанията ви?

По принцип Бертони е част от групата на Торино Креа, която над 20 години е на пазара. Компанията всъщност е на мен и съпруга ми. Ние имаме офиси вече в 5 страни. След като се  омъжих за него наскоро, една от целите ни бе да отворим офис и в България. Фирмата ни се занимава с транспортен, ърбан и продуктов дизайн.

Като българка знам, че у нас един от основните проблеми е масовия транспорт. Аз заминах извън България още когато бях на 20 и си тръгнах, затова че много неща не се случваха, но си бях обещала, че един ден, въз основа на това, което съм научила и постигнала в чужбина, ще се върна и ще направя нещо, или поне ще се опитам. Всъщност така стана, че покрай коронавируса ние вече бяхме започнали постъпления да отваряме офис в България. Създавайки го, решихме да  подемем инициативата, да се запознаем  с потенциални партньори. Ние не работим с краен клиент, ние работим за Ферари, за Фиат, с Трен Италия също, с Хитачи, с швейцарски компании. Навсякъде във всички градове и държави, където оперираме, не работим с краен клиент, а с общини или големи компании и корпорации. Съответно ние трябва да се свържем с тези хора, да им се представим, да покажем какви услуги предлагаме, за да може те да знаят.

Имали ли сте и други такива срещи в България?

Ние имахме контакти и срещи с други такива представителни лица и те казват „да, ама ние не знаем, че съществува такова нещо.“ Затова подехме такава инициатива да може постепенно да се свържем първо в София, бидейки офиса там, след това Пловдив. Градът много ни харесва. Имаме предстоящи виждания и в други общини, които така или иначе ще се случат. Идеята беше да се срещнем с подходящите хора, да им обясним какви услуги може да предложим и евентуално след това да видим, по какъв начин може да се колаборираме. Така се случи срещата с Пловдив. Намерихме контакт, беше абсолютно информативна среща. На момента г-н Здравко Димитров реши да събере и зам.-кмета на транспорт, и други представили на Общината. Пак на момента, когато им показвахме нашата презентация  – с влакове, метра, дизайн, цветове, материали, форми – тогава той каза, че сега в края на годината изтича тяхната колаборация със сегашната фирма за рейсове и тъй като се опитват да продължават да правят красиви неща за Пловдив, би било интересна идея да се унифицира кода на транспорта в града. И ни помолиха да им предложим евентуално, при желание от наша страна примери, които те след това да преценят дали има как да се направят, дали може. Защото той ни уведоми всъщност какви проблеми имат. Те не са собственици на транспорта.

Това е главният въпрос, защото обществения транспорт в Пловдив всъщност е частен.

Те казаха, че това е проблема. Това, което виждам в Пловдив, например снощи разхождайки се, е че има страшно много арт решения, които никой не ги унищожава.

Под всичкия този дизайн, който ние правим, има много психологически и социологически проучвания. Когато дадеш един дизайн на самите граждани, който е изцяло унифициран за тях, отразява кода на града – тяхното потребление, тоест потреблението на този транспорт, няма значение дали е рейс, влак или метро, то се повишава. И съответно, когато ти ги въвлечеш в целия процес,  докато това решение се взима, те след това си го пазят много повече. Например – това е нарисувано и никой няма да отиде да рисува.

И това , което си говорехме с г-н Чонов беше, че по принцип не знам в България как е, но аз съм решила нещата , които правим тук, да ги правим по начина, по които аз съм свикнала, както е в чужбина.

Тоест?

Когато ние се колаборираме с други общини например, даваме две или три решения на общината за нещо, всячески се опитваме да им обясним, че за това нещо трябва първо да попиташ самите граждани. Не да излезеш и да кажеш – така ще изглеждат новите рейсове и да ги поставиш пред свършен факт, а да дадеш на самите жители те да изберат между това, това и това. Да дадат предложения, процесът е малко по-дълъг.

Вие предполагам сте разбрали, че в статиите и обществото имаше критика към общината и цялата PR акция, която те направиха с вас?

Ние не подозирахме, че това ще се случи.

А самият факт, че ви наредиха за снимка ни ви ли говореше нещо?

Беше малко странно. Това на нас ни даде индикация, но по-скоро не отчeтохме, че ще се използва веднага и ще се изкара по такъв начин – едва ли не ние сме някои, които са дошли току що от чужбина, при наличие на толкова местни артисти и им се възлага директно нещо без изобщо някакво обществен допитване.

Получи се обратен ефект, защото цялата идея е, че ние предоставяме много по-комплексна услуга, която във всеки един случай интегрира общността.

Проблемът е, че тук няма комплексна услуга, че половината от нещата по т.нар. Голям транспортен проект не работят, че предишната и сегашната управа не си търсят правата по този договор и хората страдат от това нещо, страдат и транспортните фирми… Така фактическата услуга не работи качествено и на гражданинът въобще не му дреме за унифицирания дизайн на градския транспорт. Поради тази причина беше важно да се изясни: дали са ви казали, че транспорта е частен, дали са ви обяснили, че спирките са на концесия и на кого е тази концесия?

За спирките не са говорили нищо.

А знаете ли, че в момента общината и транспортните фирми се съдят един друг за неизпълнение на договорите и на този фон те предлагат една красива руса дама, дошла от чужбина, снимана прегърната с кмета, които обяснява как ще ребрандира, нещо от което никой в града не е доволен?!

Някои неща може би са ни ги спестили по някакъв начин. То е логично, аз разбирам и те в каква трудност се намират и то от някъде със сигурност трябва да се започне. Това, което аз смятам е че е добре да се намери някакъв вариант, в които хем те да си вършат… тоест аз не знам какво правят с другите фирми и слабо ме засяга, но смятам, че ако тръгне да се прави нещо, те като Община имат абсолютното право в новата процедура да сложат изисквания рейсовете, които са закупени да имат един определен вид. Говоря специално по моята част, от там нататък, този които ще бъде изпълнител, той е задължен външната и вътрешната част да я изпълни. Това важи и за спирките. Имаме същи казус за метра и влакове, които правим в Италия.

Има различни критерии, както сама каза, ако не функционира практически една къща, ако ти тече вода от покрива, няма значение вътре какви са ти мебелите. Реално погледнато те ще се разрушат дори само от това. Аз го разбирам, защото ако има агресия , че не работи , тя ще се излее върху самия транспорт. Разбирам и тях, че се опитват по всякакъв начин да намерят някакви решения, да могат да подобрят визията за Пловдив. От там нататък вече как ще разрешават техните проблеми – това не е по моята компетентност.

Интересно е за читателите ни какъв продукт продадохте на Ферари? Това бяха едни от най-честите въпроси.

Ние с Ферари си колаборираме от много години, като цяло майката на 20 фирми е Фиат. С  Ферари всъщност ние работим най-вече по „one off” автомобили. Правим прототипите. Една от причините, че не може да излезе конкретно нещо, особено за автомобилния сектор, е факта, че ние сме подписали договори за конфеденциалност. Ако трябва да го кажа по друг начин: ние имаме 6 дизайнери, които са във Ферари и между 4-6 инженери, които работят за компанията. Ние сме ги отдали под наем на Ферари, един вид.

Но когато става дума извън автомобилния сектор и извън Италия, там вече е много по-лесно да кажеш Беротни. Иначе услугите, които се предлагат са на Торино креа, която всъщност изпълнява, но не подписва „дизайн бай Бертони“. Това може да се прави, когато го работиш за не толкова голяма фирма като Ферари, или в чужбина, напр. Швейцария, Франция, в Азия много работим също. За тях там е важно да има този италиански подписи.

А имате ли изпълнен проект за дизайн на градски транспорт?

Имаме, да и то много.

Къде?

В Италия няколко. В Швейцария в момента правим за Шафхаузен, може да ви покажа само първоначалния стадии. Например трамвая, който се движи за Милано, сме го правили ние. Освен това почти всички влакове, които в момента са движат в Италия, като Фреча Роса, който е най-бързия. Скоро излязоха два влака, които се кзват Рок и Поп. Рок от бял лист хартия ние сме го направили, а пък на Поп сме му правили ливреята – визията отвън. Това, което вероятно би могло да се случи за Пловдив. Понякога, нещо което имаш вече съществуващо, когато му направиш една ливрея отвън, то му даваш съвсем нов облик. С не много пари можеш да получиш един ефект на възстановяване. Доста от общините използват този модел.

Ето нещо, на което пловдивчани биха се радвали и зиползвали, ако го имат. Например, комапнията е заменила подобни стойки в автобусите на един слънчев остров със стойки за сърфове, просто жителите и госите му се нуждаели от това.

За Шафхаузен правим също едни мини автобусчета.  Те са с капацитет до 20 човека, изцяло  автономни.  Специфичното е, че старата градска част там е малка и много стръмна – нещо като в Стария Пловдив – и те се движат много внимателно. Когато една кола малко е излязла на пътя, системата му разчита, че има нещо и спира. Например, ако кофите не са точно на мястото си – пак. Това за България не може да съществува…

В Пловдив още не може да съществува продажба на електронни билети, JPS -връзката с центъра за трафик, да укаже таблото на спирката, че автобуса ти пристига. Освен това, когато завали таблетите на водачите се бъгват и говорят на испански, започва едно рестартиране на системата. Като говорим за дизайн няма къде да си изхвърлиш билета…

Ето, трябва да направим кошчета.

Това беше моята идея. И ако видите смачкана бутилка от минерална вода поставена някъде в автобуса не бива да я изхвърляте. Тя държи табелата, че това е номер 15 и обира луфта или пък уплътнява друга система, която не трябва да дрънка, защото шофьорът се побърква от шума.

Явно г-н Чонов имаше предвид това като каза, че ще вземат нови рейсове от началото на годината.

Г-н Чонов обясни ли ви, че общината плати една крупна сума на експерти от ЕБВР, които още чакаме да направят анализ и доклад за визията, бъдещето и развитието на градския транспорт в Пловдив?

А това са го пропуснали. Не са ни го казали.

Още ги чакаме. Трябваше вече да са готови.

Ще бъде интересно и ние да го прочетем. Ние също предлагаме такива решения.

Тази идея, която той лансира за електрически транспорт се говори е от миналата година, но тук колизията е, че в Пловдив имаше тролейбусен транспорт, който в предишните няколко мандата бе умишлено съсипан и контактната мрежа премахната.  

Каква е причината?

Това е една дълга история.  Ние от екипа на Под тепето ви пожелаваме успех и добре дошли в България и в частност в Пловдив!

Благодаря! Това беше съвет и на нашия PR Златин Дубаринов. Аз съм свикнала на един друг начин как се колаборират в Европа и в следващия момента се притеснявам, че примерно тук нещата ще бъдат малко по-трудни и малко по-бавни. Но аз имам търпение.

Снимки: Бертони