Албена Денкова: Няма състезание на живот и смърт, важни са аплодисментите

Албена Денкова бе в Пловдив днес специално заради благотворителната кампания „Приказна Коледа за Пловдив“, организирана от Галъкси Пропърти Груп. Тя направи обучителни демонстрации на ледената пързалка на площад Централен и даде специално интервю за Под Тепето.

-Какво е усещането да сте отново на ледената пързалка?

Аз съм доста често на ледената пързалка и наистина е много приятно. Това е моята любов, моята страст. Щастлива съм, че мога и
тук в България, в Пловдив да представя нещо, което умея. Благодарна съм на децата, които направиха много приятна демонстрация на всички. Смятам, че се хареса. Имаше страшно много родители, деца. Бяха много въодушевени. Надявам се това да е един добър пример. И за в бъдеще пързалката да е много посещаема.

-Кога България ще има отново тандем Стависки-Денкова на Световно ниво?

Ами, надявам се скоро. Това тук е може би първата стъпка. Това е нещо, което би направил спорта масов и популярен. Не само в България, в София, но и извън страната, което е много важно. И оттук нататък е въпрос на време, желания, успех и мечти на децата и на техните родители. Защото без родителите няма как това да се случи.

-Какво оставихте след вашето напускане от фигурното пързаляне?

Не мисля, че съм напуснала фигурното пързаляне. То е в мен и винаги ще бъде моята страст. И аз ще се старая да популяризирам този спорт в България и да помагам, с каквото мога.

-Треньорите в тези зимни спортове масово бягат от България. Мислили ли сте по този въпрос – да бъдете треньор под чужд флаг?

Разбира се. От много време светът няма строги рамки, каквито имаше преди 50 или 100 години. Днес почти всеки човек е жител на света. Така че бих отишла там, където имам работа. За съжаление, условията в България в момента не позволяват да съм тук постоянно и да работя. Но винаги, когато имам възможност да помагам с каквото мога на състезателите, на треньорите, на федерацията, на клуба- го правя. Надявам се един ден да има добри условия тук. Така че да могат да се готвят добри състезатели и да не е необходимо нашите качествени и добри състезатели и треньори да отидат в чужбина.

-Децата имат ли надежда за качествени условия в нашата страна?

Явно имат надежда, след като са на пързалката. И имат такива успехи на международната сцена, а и не само.

-Идва Зимна Олимпиада в Сочи. Имаме ли шансове там?

Да ви кажа честно-не. Във фигурното пързаляне поне не виждам някакви много добри резултати. Защото всеки спорт, както и фигурното пързаляне, изисква страшно много време и много отдаденост. За да стигнем до върха , ние с Максим, всеки поотделно, е работил по над 20-25 години на леда. Няма как да се случи за няколко години. Изисква се много постоянство и много себеотдаване, така че , надявам се, може би, в следващите 10 години да имаме резултати. В следващата година- надали.

-Има ли нещо определено, което казвате на децата , преди да излязат на състезание и когато се върнат от такова?

Хубаво е да бъдат поощрявани. Една добра дума е много за тях. Добре е и да им се правят забележки, да се обръща внимание на техните грешки на леда. Но във всеки случай трябва да бъдат стимулирани, за да са спокойни. Най-важно е да получават удоволствие от това, което правят на леда. Защото никога едно състезание не е на живот и смърт, нито с него започва нито с него свършва спортната кариера на един състезател. Важно е да получават удоволствие от аплодисментите. И това, което днес направиха беше прекрасно и се видя от реакцията на жителите на града. Тогава нещата ще си дойдат на мястото.