Учителската професия – между агресията и отговорността

Педагозите всекидневно са принудени да търпят обиди от ученици, от родители и „препоръки“ от „страхливи“ институции

В новата стратегия за възпитанието в образователния процес отново се акцентира на задълженията на учителя да гради ценности, но се пропуска задължението на родителите и отговорността на българското семейство за възпитанието на децата

д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ алармира с тревога за поредната медийна и обществена ескалация на обвинения към българските учители по повод на лавинообразно нарастващата  агресия в българските образователни институции.

В последните години всички опити за формиране на нова политика за превенция на агресията в образователната система се правят по възможно най-грешния начин и подход – чрез вменяване на само и единствено повече, предимно административни, задължения за българския учител и директор. Резултатът от това при ситуации на агресия е една негативна, тенденциозна и с ужасни последици обществена реакция, нагнетена до истерия и от медиите, с грозни обвинения, публично разследване и предрешени присъди и санкции за педагозите, но без дори и намек за една от основните и важни причини за това – ролята на възпитанието чрез и в агресия вътре в семейството.

В новата стратегия за възпитанието в образователния процес отново се акцентира на задълженията на учителя да гради ценности, но волно или неволно се пропуска задължението на родителите/настойниците, отговорността на българското семейство за възпитанието на децата. Няма и помен за действащи начини за оказване на подкрепа и помощ, както и на санкции за родителите, които не могат, не искат или са се предали да поставят моралните устои и етика на своето дете. Няма налични наказателните инструменти за родители, които с думи и дела са възпитали децата си в агресия, нетолерантност и бруталност.

Формирането на работеща национална политика за превенция на агресията в образователните институции е задължително обвързана в колаборация с работата и на всички общински и държавни институции, имащи отношение с възпитанието и социализацията – социалните служби, Агенцията за закрила на детето, Министерство на вътрешните работи, общинските администрации и др. За съжаление,  това не се вижда ясно изразено и регламентирано в тази стратегия, което поставя на карта ефективността на този важен документ.

Наредбата за приобщаващо образование дефинира видовете подкрепа при кризисни за образователните дейности ситуации, но липсата на ефективни инструменти за въздействие от страна на учители и директори, отсъствието на всякаква отговорност, която да е вменена на семейството като най-важен елемент в този процес, я превръща в поредния документ на фиктивна образователна политика. Тази липса на ефективна образователна политика за превенция на агресията в българското училище мултиплицира агресията сред учениците. Нарастват непрестанно и ще нарастват  гарантирано случаите на насилие – физическо и вербално, брутални действия между ученици, както и недопустимо такива към учители и директори.

Синдикат „Образование“ категорично настоява да се спрат всички публични обвинения към българския учител при брутални действия от деца и ученици, независимо от обекта на насилие – деца или работещи в образователната система.

Крайно време е българските институции да се отърсят от неоправдания страх от родителите и ясно и безусловно да им вменят задължението и отговорността да възпитават и социализират, да учат своето дете в толерантност, в зачитане правата на съучениците им и уважение към учителите. За родителите, които не се справят, да има адекватни санкции и наказания –  административни и финансови, по подобие на добрите европейски модели.

Липсата на добри и работещи практики срещу агресията в обществото, респ. в училище, грубите обвинения и предрешеното обществено порицание на учителите, които са винаги дежурните виновни, поставя българския учител в унизителната позиция на виновен за чужди грехове. Педагозите всекидневно са принудени да търпят обиди от ученици, от родители и „препоръки“ от „страхливи“ институции. И това е ситуацията в цяла България!

В образователната система вече се усеща осезаемо едно нарастващо напрежение в бранша, което се генерира от всекидневните проверки и жалки препоръки, които са едно измиване на ръцете на институциите, в случаите  на бруталност между ученици, сякаш с презумпцията, че учителите са отговорни и възпитават в агресия. Не спират и обвиненията към директори и учители, защото не са провидци и прорицатели, за да предскажат и предотвратят следващия жесток побой между ученици, а семейството отдавна е абдикирало от крещящия проблем.

Синдикат „Образование“ заявява, че, ако веднага не се приемат адекватни мерки, ако не се извършат необходимите законодателни промени и не се върне авторитетът на българския учител, ако не се спре да бъде сочен с пръст като единствен виновен и не спрат  да му налагат безсмислена бумащина вместо уважение, то на мястото на 40 000 учители, които излизат от образователната система в следващите години, категорично няма да дойдат млади, дори и при заплата от 2000 лева.

Синдикат „Образование“ категорично призовава да се спрат всички публични обвинения срещу учители и директори, призовава за повече дискретност и респект към тази професия. Настояваме образователните институции да бъдат защитени със всички законови средства и кампании, защото материалното се строи бързо и видимо, а духовното – с много години. А кой народ може да върви напред, ако непрекъснато се озърта настрани, защото е заобиколен от душевни руини, морална деградация и брутална агресия. Време е да провидим бъдещето, а не да отглеждаме развалини. Ние от Синдиката няма да спрем да се борим за това.