Мнението на един ТВ зрител
Веселина Михайловска
Като жител на Града под тепетата и активен млад човек през целия ден усещах вълнението от предстоящото Откриващо събитие не само в социалните мрежи, но и в хората около мен. Искрено се възхищавам на всички артисти, участници и зрители, които въпреки пронизващия вятър съпреживяваха официалното предаване на титлата ЕСК 2019 и се радваха заедно с Пловдив.
А дали събитието оправда очакванията ми?
Въпреки хилядите отправени критики към сцената-кула не може да се отрече, че тя беше важен елемент от зрелищния спектакъл и съчета по перфектен начин танц, музика и ефекти. На тв екрана сякаш целият град беше облян в светлини и се движеше в пулса на събитието. Самото шоу започна и завърши с феноменалните български творци Теодосий Спасов и Валя Балканска, чийто талант няма как да не ни накара да се почувстваме горди, че сме българи.
И все пак имаше елементи, които за мен бяха някак излишни и стояха като кръпки в цялостната концепция. А такава имаше – да бъдем ЗАЕДНО. Да съберем музика, танци, ефекти и емоция в едно. Само че кому бяха нужни дългите слова – тип училищен рецитал, повтаряйки фрази понякога без съвсем ясна логическа връзка с идеята на цялото събитие!? Не те ни караха да настръхваме пред екраните, а подрънкването на чановете на кукерите и химна, изпълнен под вещото диригенство на Диян Чобанов, които представиха българския дух между Теодосий и Валя.
Това е само началото, така че съм абсолютен оптимист, че Пловдив ще представи много повече от магията на Орфей и планината, които тук бяха съвсем бегло загатнати. Събитията тепърва предстоят и набират скорост, затова някак си да очакваме невъзможното от Откриването е напълно ненужно. Културата не може да се побере в час или два и тя ще е сред нас през цялата година. Основното е да не бъдем критични към всичко, а да отворим очите си за хубавото.
