От боклука трябва да правим пари, а не да вдигаме такса смет

Боклукът може да бъде ресурс, а не метод да пълним общинския бюджет с парите на гражданите

Неочакваната промяна в мнението на новата общинска власт и кмета Здравко Димитров по отношение на местните данъци и такси срещна недоволството на много страни – редови граждани, бизнес и съвсем очаквано политическата опозиция. Темата, обаче, сякаш се гледа твърде повърхностно. В действителност, за да функционира нормално една община (или каквото и да е друго), тя трябва да има приблизително равни приходи и разходи. Ако в действителност Община Пловдив е в лошо финансово състояние, няма нищо по-нормално от това да се случат едно или и двете от две неща: да търси повече приходи или да намалява разходите си.

Проблемът с пловдивските финанси все още не е съвсем ясен. Доколко положението е лошо засега знаем само на думи и от пресконференции. Проблемът с пловдивския боклук, обаче е фундаментално сбъркан. Тъй като цялата система със сметта може да бъде в приход на общината – но не (само) чрез данъците, които тя събира от активните граждани и работещи бизнеси. Самият боклук е ресурс, който може да прави пари. И, ако се управлява правилно, едновременно да носи повече приходи, да спомага данъчната тежест върху граждани и бизнес да пада, а дори и самите разходи по сметта да спадат.

Как може да се случи това? Голяма част от боклука е ресурс, но неизползван. Цялото разделно сметосъбиране, което в момента се случва по инерция, от силно ентусиазирани граждани, които носят торби стотици метри, е някаква бледа имитация на това, което трябва да става. Статистики за това къде колко и каква смет се събира не съществуват. Най-близкото до нещо електронно и публично, свързано с пловдивския боклук, е онлайн карта на местата, където има различни видове кофи за боклук, която дори не е актуална, тоест – безсмислена.

Именно в тази насока трябва да се насочи политиката на общината, свързана със сметта. Една хубава посока е т.нар. инициатива Zero Waste Europe – общини с „нулеви отпадъци“. Стотици общини в Европа изпълняват изискванията за „Нулеви отпадъци“. Съвсем накратко – в такава община може да се превърне всяка, в която гражданите изхвърлят под 100 кг отпадък – а всички останали се рециклират по някакъв начин. Това не звучи и толкова невъзможно: В България вече имаме първа такава община – Свиленград.

Какво, обаче, е ценното от всичко това. Накратко: боклукът се превръща в ресурс. Ако той не се изхвърля някъде в депа, то той вече струва пари. От такъв, който създава разход, се превръща в такъв, от който има приходи. Много са примерите – хартията, стъкло и другите разделно събрани боклуци се рециклират и се използват от различни производства за неща, които струват пари. Така общината вече ще прави пари – дали със собствени предприятия или чрез концесии, може да бъде дебат за местния парламент. Посоката боклуците да не се изхвърлят вкупом, а разделно, обаче трябва да е ясна и да обедини всички.

Ясно е, че днешната ситуация с разделние кофи е далеч от желаната. Те не покриват целия град, не са удобни за гражданите, не са достатъчно като бройка дори в кварталите, в които уж има. Не са покрити минималните базови условия, за да можем тепърва да говорим за някакви изисквания, които да се наложат на гражданите кой какво как да събира – в момента общината е длъжник на гражданите по този въпрос, а не обратното. И в този смисъл е цинично да се изисква ръст на такса смет.

Напротив, това, което общината трябва да направи, е да има план и посока, в която да направи сметосъбирането по-лесно за всеки гражданин, при това разделното, при това максимално разделно, ако искаме наистина да сме европейски и културен град.

Една добра практика от повечето zero-waste градове е събирането в различни дни по домовете – нещо, което също не звучи абсурдно, тъй като вече се прави в Пловдив – в Коматево. Доколко работи добре не сме наясно, но е факт, че има опит в това. Така се случва и в Свиленград. В много европейски градове е същото – в понеделник ти събират хартията, във вторник – стъклото, в сряда общия боклук (пример, разбира се). Неизползван и некоментиран в Пловдив ресурс е и битовият отпадък, който е опасен в общите депа, но е прекрасен за бъдещо наторяване и може да се продава, или пък да отива директно в ОП „Градини и паркове“.

Всичко това са въпроси, които не са поставени на масата. Дали тези неща са възможни, дали те биха се приели добре от гражданите, как могат да се изпълнят, дали трябва да се изпълняват от общинска фирма или частни фирми на концесия, кой какви кофи къде иска и тн – всичко това трябва да се обсъди, коментира и дискутира едва ли не с всяко пловдивско домакинство и бизнес.

Докато местната власт не направи първо това и не тръгне да работи в посока намаляване и използване, и преизползване на отпадъците, коментари за ръст на такса смет са цинични.