На прага на новото десетилетие решихме да обърнем поглед назад и да се завърнем в културния и икономически фурор на 20-те години на миналия век.
След края на първата световна война и преди началото на глобалната рецесия, наричана още Голямата Депресия, Западът се радва на едно цяло десетилетие бурен икономически растеж. С настъпването на индустриализацията започва масово производство на консуматорски стоки, сред които автомобилите и домашните електроуреди. Перални, хладилници и кухненски пособия намират място в много домове и оставят домакините с повече свободно време и желание за развлечения.
Жените се радват и на все повече права, като през 20-те в повечето западни държави те вече могат да гласуват. Индивидуалната свобода става символична за периода. Нейно олицетворение е образът на Флапър момичетата, които скъсяват роклите си, отрязват косите си къси и се наслаждават на всички нови културни феномени.
Заедно с по-практичните изобретения се наблюдава и значителна иновация в развлекателната индустрия. През периода, наричан още Ерата на Джаза, за пръв път е възможна масовата дистрибуция на музика чрез набиращите популярност радио и грамофони. Така новият за времето джаз достига до все повече слушатели и става национална и глобална сензация. Паралелно с това започва излъчването и на озвучени филми, които значително помагат за популяризацията на музикалния стил.
Музиката става все по-голяма част от ежедневието на обикновения човек. Безбройните танцови клубове процъфтяват. Така наречените “dance crazes” завладяват населението и на дансинга се редуват стъпки от Блек Ботъм, Кейк Уолк и известния и до днес Чарлстон. Свободата на облеклото дава повече възможност за движение и социалните танци стават основна форма на развлечение. Пищни партита, озвучавани от големи джаз групи и с многобройни посетители са емблематични за десетилетието и са запаметени в култови литературни произведения като Великият Гетсби на Ф. Скот Фитцджералд. В края на периода се заражда и Линди Хопа, наричан още националният американски танц, който поставя началото на Суинг Треската.
Сто години по-късно културата, музиката и танците от онова време оцеляват в локални и световни суинг общества. Родният ни Пловдив също се радва на активна винтидж общност. Джаз партита, стари филми и винтидж мода стават част от живота на все повече наши съграждани, събрани и вдъхновени най-вече от масовото развлечение на епохата – танците. Забавлението и усещането за общност привличат нови ентусиасти с всеки нов курс по суинг танци – следващият стартира скоро и записването е отворено тук.
Културните и икономическите феномени от 1920-те са сред най-значимите за модерната Западна история. И така, с надежда за също толкова бурно развитие, музика и танци, навлизаме в новите 20.
