Тази година „Нощта на музеите и галериите” ще е истинско детско царство. Предвидени са множество забавления за хлапетата, като едно от най-забавните и пъстри събития за малките посетители на фестивала е Детски панаир, организиран от фондация Easyart. За игрите и ателиетата, за детското изкуство и организацията на толкова мащабно събитие, разговаряме със Станка Желева – основна градивна единица на фондацията.
Бихте ли ни разказали накратко за платформата Easyart и за дейностите, които организирате?
Основно имаме три програми – Изкуство за малките в музеите, Изкуство за малките в училище и Детски панаир, като панаирът е така да се каже най-концентрираният ни и видим проект. Всичко започна, когато си дадохме с метка, че няма нищо пригодено за деца в музеите в България. Започнахме почти на шега, като идеята беше да приобщим чрез децата и родителите, за да започнат и те да посещават и да се интересуват повече от изкуство. В последно време започнаха да се правят повече инициативи в тази насока, хората си дадоха сметка, че е важно, но това е скорошна тенденция. В чужбина (аз имам най-преки впечатления от Франция), всеки музей има детски програми, школи. Почти няма музей в света, в който да няма деца с възглавници насядали пред някоя картина, които рисуват, разказват и т.н. Тези дейности се организират от самите музеи, отделя се огромно внимание на възпитателните и образователни програми. Има и невероятни интернет програми в сайта на всеки музей, специално направени за деца.
Как решихте точно в „Нощта” да представите Детски панаир в Пловдив?
Идеята беше по-скоро на „Америка за България”, с които работим. По принцип ние правим много игри свързани с музеите и историята на различните градове и „Нощта” в Пловдив е просто прекрасният случай да направим това нещо и тук. След като влязохме в контакт с организаторите нещата се развиха много бързо, така да се кажа „с половин дума” се разбрахме. Все пак всички работим за една кауза, а именно да превърнем изкуството и културата в нещо достъпно и разбираемо за широката публика, хората да не си мислят, че това е нещо елитарно.
В какво ще участваме и какво ще видим в „Нощта”?
Много неща! Но, основно – една жълта подводница, слънчевата система отблизо, специални детски мисии в Космоса, като всички игри са малко или повече образователни. Идеята е от всяко ателие, което сме организирали, децата да си тръгнат научили нещо – дали ще е как да връзват морски възел, или пък нещо за историята на града или някоя картина… Според мен на децата трябва да се дава да пробват възможно повече дейности още в ранна възраст, за съжаление са силно ограничени безплатните форми, а родителите не винаги могат да си позволят платените. А има едни такива решаващи моменти в живота, когато от нещо съвсем малко ти се открива съвсем нов кръгозор, нашата идея е да дадем на децата най-различни такива възможности и те да си изберат, защото всяко нещо, което научат и към което проявяват интерес е важно.
Как творят децата? И как възприемат изкуството на големите?
Децата са много спонтанни… Специфично е, че ние живеем в една епоха, в която сме заобградени от образи. В моето детство в книгите имаше илюстрация на всеки десет страници, че и по-рядко и в тази илюстрация ти можеше да си видиш или да си представиш изобразени толкова много неща. Сега ситуацията е – три реда текст и пет илюстрации, да не говоря за телевизия, анимационни филмчета и други такива изкусителни цветни картинки. Това изключително разсейва и пренасища вниманието на децата и много трудно те успяват да се съсредоточат и загледат в класически произведения. Но разковничето е да ги превърнеш в нещо нтересно… Аз ще ви дам един много конкретен пример, моите две деца, които все пак са израснали в среда, в която има много картини и се говори се за изкуство, два пъти ги водих на изложба на Майстора в София, която изложба е просто уникална, а те поставиха световен рекорд по тичане в галерия. Общо взето и двата пъти преминахме през изложбата за пет минути, по никакъв начин не успях да ги накарам да се загледат. Тогава на един панаир направихме игра с картините на Майстора – само фон от картините, а отделните портрети, които вървяха към тях бяха на стикери, целта беше да разгледаш картините и да залепиш портретите на правилните места. Тогава 40 минути не успяхме да ги извадим от изложбата на Майстора. От този момент нататък този художник им стана любим, сега те разпознават Майстора, въпреки че са на 5 и на 6 години. Има начини. Децата са много спонтанни, те трябва да видят интересното в нещата, за да го оценят.
А има ли нещо общо в творчеството на всички деца?
Всички деца могат да рисуват, но проблемът идва, когато още в ранна възраст някой ти каже: „Този заек защо е червен, а не бял”, като само една такава реплика може да те откаже да рисуваш, ако си по-чувствителен. Нашата политика е да насърчаваме децата, да се изявяват свободно. Това им дава едно особено самочувствие.
Родителите как реагират на детското творчество?
Родителите понякога остават много учудени, че техните деца могат по такъв спонтанен начин да интерпретират картините. Но ние просто ги предразполагаме и самият факт, че са в музей, което не става всеки ден, влияе. През очите на децата и родителите преоткриват пространствата на музеите и галериите, което е и цел на програмата, защото предимно от тях зависи в последствие децата, дали ще се интересуват от изкуство или не.
Какво отношение срещате от страна на музеите?
За съжаление, цялата държавна политика спрямо музеите е катастрофална, според мен. Има хора, които се опитват да действат, но е много, много трудно. Дори и Лувара да докарат в България с тези закони, сигурно след два месеца ще фалира.
Как си представяте бъдещето? В едно интервю от 99-та казвате, че искате да станете много известен художник, още ли това е целта Ви?
Искам да продължа да правя това, което ми харесва. Аз да решавам. Какво значи да си много известен художник, това е толкова относително понятие. Искам да рисувам, това ми е достатъчно. Важно е да си щастлив от това, което правиш.
Кой ви помага на панаирите? Предполагам ви е нужен голям екип за работа с повече от 2-3 хиляди деца, както се е случвало?
Работим с хора от самите градове, които посещаваме. Има твърдо ядро, разбира се, но правим нещо като кастинг за набиране на „помагачи” – различни работилнички и ателиета, които имат идея, желание да работят с деца, като опитът не е задължтелен. Имаме винаги ателие с грънчар или направа на детски играчки, различни игри – за търсене на елементи например, или отговаряне на въпроси, които винаги са много успешни, още макиаж, стенопис, готвене, яздене на пони, ателие за малки архитекти, което се води от едни супер креативни студенти от ВИАЗ, още ателие за правене на хвърчила, или за рисуване с разтопен восък, оригами, плетене на гривни, рисуват на стъкло. Панаирът продължава два дни от 10 до 18ч като заетостта е все по-голяма. Готиното е, че родителите понякога също трябва да се намесват. Ха, имаме едно култово видео, в което полицаите от общинска полиция шият кукли за децата си, докато охраняват събитието. Баби, дядовци, с или без деца идват, помагат… Голяма емоция е.
Всичко звучи изключително пъстро и с голяма доза екзалатация. В този ред на мисли, как затваряте дейностите за деня?
Трудно! Ние събираме материалите, а децата продължават да шият, или рисуват. Питат постоянно: „Може ли за вкъщи? Може ли за вкъщи”, „Ама аз не съм довършил”, „Може ли утре пак?”, до последно тичат на игрите, търчат, търсят и така. Много са забавни и много спонтанно реагират.
www.night.bg
