Защо общинарите в Пловдив почти затворили кръчмите през 1921 г?
Тази седмица, за пореден път през последните две години сме изправени пред ограничения за ресторанти и барове заради пандемията от коронавирус. И въпреки че в момента те са продиктувани по причини, свързани със здравния статус на клиенти и персонал, то подобни опити за възпиране на работата на заведенията е имало и през XX век.
Тогава по селата тръгнала нова мода – започнали да насрочват референдуми за закриване на кръчмите. Достатъчно било да се подпишат определен брой жители, да внесат подписката в Окръжното управление и ето ти референдум. И то срещу самата светая светих – кръчмата. В онези времена тя била нещо повече и от общината. Първо тук пристигали официалните известия, тук се раждали идеите, покрай масите се обсъждали глобалните проблеми на живота и политиката. Кръчмите били и партиен клуб, и новинарска агенция, и заседателна зала. Като родните заведения нямало никъде по света. Според една статистика от 1920 г. в Норвегия на една кръчма се падат 9000 души, в Швейцария – на всеки 2600 души, а в България една кръчма обслужвала 260 гърла. Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица. С други думи те обединявали една многохилядна армия. Затова първоначално никой не обръщал внимание на призивите за затварянето им…
Прочетете цялата история на LOST IN PLOVDIV.COM
