„Опашката“- роман за свободата и избора
За да създаде образа на злодея – „Сивият кардинал“ Крум Статев, авторът изучава записи на Тодор Живков и Бойко Борисов
Автор: Райна Кацарова
Фотограф: Владислав Христов
Има срещи, които са толкова вълнуващи, че ти е трудно да си тръгнеш. Такава беше и тази в BeeBop cafe, партньор на Пловдив чете 2021.
С пристигането си, известният писател, драматург и редактор Захари Карабашлиев веднага прикова вниманието на аудиторията. Спечели я ненатрапчивото му облекло, обраните жестове и спокойната интонация. Космополитен човек, живял и творил в родната си Варна, Охайо, Лос Анджелис и София. 
Красимир Лозанов от „Жанет 45“ го представя като „наш приятел, любим автор, човекът на издателство „Сиела““ и разговорът тръгва точно по приятелски. Воден от Живка Танчева, любим глас от Радио Пловдив, която се шегува, че е приготвила „една тетрадка с въпроси“. Като стар приятел на автора, си е извоювала правото да го нарича просто „Зак“. Казва, че от 2008-ма той не се е променил и си е същият Захари, за което му благодари.
На обичайния въпрос за това как се е родила идеята за книгата, Карабашлиев, с доза ирония, парира всички предполагаеми догадки дали е заимствана от древните египетски митове, от „Ян Бибиян“ и всички останали опашати истории. Прави го, като разказва как всичко започнало от един разговор със съпругата му. Двамата умували след едно представление, какво ще стане, ако изведнъж се сдобие с опашка. Тогава тя му казала: „Качвай се и го напиши!“. Замислен като пиеса, изоставен и започнат наново… Така се ражда този „фантасмагоричен“ любовен роман за жена с опашка и мъж, на когото е обещано, че ще спечели президентските избори в един постапокалиптичен свят след Втората Пандемия. Това е роман за промяната, която настъпва в нас и как тя бива преживяна от човека до нас. Роман за свободата и за изборите, които правим. Книгата е завършена през 2019 година, а авторът специално ходил на протестите, да наблюдава как точно се случват.
За да създаде образа на злодея – „Сивият кардинал“ Крум Статев, авторът изучава записи на Тодор Живков и Бойко Борисов. За стряскащите пророчески моменти в творбата си, Карабашлиев казва: „Надявам се да съм лош пророк и добър писател.“ Важна тема в книгата е изкушението, властта като импулс и какво си готов да жертваш за нея. В един момент главният герой Павел се обръща към съпругата си Невена: „Трябва да махнеш опашката, заради обществения интерес.“ Тя отвръща: „Аз няма да я крия.“
Въпросите от публиката са многобройни и разговорът става все по – интересен, като между стари приятели. Писателят си спомня, че прекарал шест „красиви“ месеца в Пловдивската казарма. Оттогава пази два спомена. Единият за ротния му командир, който във всеки свободен момент четял. И за далечния недостижим силует на момичето с китара от отсрещния блок.
-Къде пишете по-добре в България или в Америка? – пита една дама от публиката.
-Аз пиша в главата си. Големият джихад на писателя, неговата свещена война е да отвоюва време за писане, така както холандците отвоюват земя от морето и я превръщат в плодородна. Аз съзнателно пиша повече. Пиша така, както обичам да чета, с много „излишности“.
Някой повдига темата за българските автори.
-За възраждането на българските автори голяма роля изигра „Жанет 45“ и в момента те са най-предпочитани. Но това е най-голямата, най -важната работа на твореца – да докосне човека до себе си.
Пълния текст прочетете в КАПАНА
