И след 70-годишна възраст, спортният дух и любовта към света могат да горят като бесен пожар
Паулина Гегова
Понякога съдбата ти поднася неочаквани изненади. Не знаеш какво можеш да видиш или с кого ще се запознаеш, без изобщо да си го планувал. Съвсем случайно попаднах на гледка, която не само ме накара да се усмихна, но и върна надеждата ми, че спортът не е изчезнал. На фитнес площадката, намираща се на Бунарджика, две възрастни жени, едната на 77 години, другата също в тази възрастова категория, дойдоха и почнаха да тренират. По малко, без да натоварват излишно изморените си тела. Сменяха уред след уред, почиваха си, после пак продължаваха.
Изобщо не се интересуваха кой е там и кой какво ще си помисли. И докато другите младежи стояха на пейките и ги гледаха може би леко учудени, аз не спирах да се усмихвам. Не се сдържах, отидох и заговорих едната дама, която се оказа изключително приветлива. Обясни, че с приятелката й идват от скоро да тренират. Не стоят по много, за да не се напрегнат, а и има съпруг у дома, когото да гледа. Сподели, че за нея спортът е важна част от ежедневието на човека. Че той поддържа не само тялото, но и душата, а и те крепи здрав. Дамата не пожела да каже името си, защото не мисли, че е необходимо, аз също не й представих своето. Но никога няма да забравя думите й, които бяха по-ценни от което и да е наименование: "Животът, моето момиче, е прекрасен. Изправяме се пред трудности, за да ги преодолеем и не трябва да позволяваме на нищо да ни сломи. Важното е да бъдем щастливи и вечно усмихнати и да не си слагаме нищо на сърцето."
След това станаха и си заминаха като не пропуснаха да се сбогуват. Обърнаха се да кажат "довиждане" и на малката групичка младежи от другата страна, онези, които ги гледаха, но те не отвърнаха. Явно различните хора приемат една ситуация по различен начин. Това, което ме изуми, бе всеотдайността и спортният дух на тези две жени, които възрастта не е сломила. Даже напротив, желанието им за живот гори все така силно.
