Транспортът на един град е култура

Със семейството ми и приятели играем една любопитна игра. Във всеки „нов“ автобус от масовия градски транспорт на Пловдив сканираме логото на дамската от седалките, за да разберем от кой европейски град е бракуван, за да вози пловдивчани. Така докато пътуваме в нашенския трафик, четем за забележителностите в Германия, Чехия, Турция и т. н. Поне е забавно!

И после реалността ни удря в лицето.

Пловдив вечер: Култура има, транспорт – не

Снощи за пореден път станах свидетел как ученици и млади хора напускат залите с представления преди края им – минути преди 20:00 часа. Времето, в което каляските на градския транспорт не се превръщат в тикви, а просто… изчезват от реалността.

В делнична вечер, когато центърът на Пловдив пулсира в три изключителни концерта на музиканти от световна величина (два от тях с вход свободен!), когато има откривания на изложби, литературни четения и театър, хората – ученици, майки с деца, възрастни – стоят над 40 минути на спирка в сърцето на града. В очакване на поне един автобус. В мрака. Без информация.

Меко казано съм обезпокоена за Европейската столица на културата…

Като пътник и журналист не просто виждам абсурда – познавам го по имена. Градът организира, рекламира и се гордее с културния си живот, кани на сцени и фестивали, а транспортът магично изчезва точно когато започва най-интересното. Информационните табла са декор. Маршрутните графици – художествена измислица. И някакви второстепенни герои все чакат, ама не Годо.

Като педагог виждам последиците. Млади хора, които не преживяват финала на филма, не разбират дали доброто е победило злото, не тактуват с нотите, а тиктакат с часовника. Те не преживяват изкуството, а го напускат по спешност. Културата е сведена до логистика, а преживяването – до разписание. Тревожа се какви нагласи формираме у тези поколения – за тях културата вече е нещо, което се преживява на половин скорост, защото градът не може да ги прибере.

И най-лошото – свикваме с това.

Като майка се питам: как точно обясняваме на децата си, че културата е важна, но максимум по светло?! Че за да се приберат безопасно, трябва да напуснат преждевременно представлението?! Без аплодисменти, защото трябва да се бяга за последния автобус?! Че финалът на спектакъла е лукс, който не всеки може да си позволи, ако не живее в централната част на града?!

Докато София днес брандира автобусите си в розово (виж снимката на корицата) за домакинството на етап от Джиро д’Италия, Пловдив очевидно няма нужда от „розов“ градски транспорт. Нуждае се просто транспортът му да престане да бъде фикция и да стане реалност.

Е да, иронично е, но поне можем да се забавляваме със сканиране на логото на чуждестранните, втора ръка, рейсове, докато транспортната култура на града се проваля.

Древният и вечен град под тепетата вечер диша култура, а транспортът му – умира.