Съдът: Иван Димитров е могъл да се защити, без да убива Жоро Джевизов

Доктора бе признат за виновен за убийството на Жоро Джевизов при превишаване пределите на неизбежната отбрана, получи условна присъда

Иван Димитров бе признат за виновен за убийството на Жоро Джевизов при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Пловдивският апелативен съд отмени присъдата в частта, в която подсъдимият беше признат за невинен по обвинението за убийство на Плъха, извършено на 02.03.2018 г., при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Магистратите постановиха нова присъда, с която признават подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и го осъдиха на две години и шест месеца лишаване от свобода.

В останалата част, в която Димитров е признат за виновен в държането на огнестрелното оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, за което е осъден на две години лишаване от свобода, присъдата е потвърдена. На Доктора е определено едно общо най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено /условно/ с изпитателен срок от четири години.

След прочитането на присъдата, апелативните съдии изложиха в резюме мотивите си към нея, които в срок ще бъдат изготвени по предвидения в закона ред. В залата те посочиха следното:

Делото се гледа повторно от Пловдивския апелативен съд. Първият път Окръжният съд е приел, че подсъдимият държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това разрешение и го е осъдил на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. По отношение на обвинението за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, подсъдимият е признат за невинен и оправдан. Прието е наличието на неизбежна отбрана. Производството тогава е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие.

Тази присъда е отменена от Пловдивския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Сега, при повторното разглеждане, делото е протекло по общия ред. Окръжният съд отново е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, свързано с държането на огнестрелното оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, за което е осъден на две години лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Димитров е оправдан по обвинението за убийството, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Отново е направен извод, че той е действал при неизбежна отбрана.

На практика е произнесена идентична присъда, каквато е постановена от първия състав на Окръжния съд.

Пловдивският апелативен съд, с присъдата си днес, приема че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци и на  престъплението по чл. 119 вр. чл. 115 НК, а именно, че на 2 март 2018 г. в гр. Пловдив, умишлено е умъртвил Жоро Джевизов, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Това е така, понеже:

Обвинителният акт очертава рамката, в която се движи производството в съдебната фаза на наказателния процес. Фактите, посочени в него, са доказани по категоричен и безспорен начин по време на проведеното съдебно следствие, както от първоинстанционния съд, така и от настоящия съдебен състав.  

Установено е непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия. Със своето поведение той е провокирал подсъдимия.

Основателен е доводът в протеста, че ножът е хвърлен срещу Иван Димитров от разстояние, а не е използван в непосредствена близост между двамата. За да отблъсне противоправното нападение, подсъдимият си е послужил  с огнестрелно оръжие, годно да предизвика смърт.

Произведен е един изстрел във въздуха и два в тялото на пострадалия. Доказано е, че фаталният трети изстрел е насочен от близко разстояние към лявата половина на гръдния кош на пострадалия т.е. към жизненоважен орган, поради което резултатът бил напълно предвидим.

Поради това съдът приема за основателен доводът в протеста, че подсъдимият не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните последици, но е искал тяхното настъпване.

Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че подсъдимият предварително се е въоръжил с огнестрелно оръжие, годно да причини смърт. След деянието и преди да бъде открито тялото на Джевизов, изхвърлил пистолета далеч от жилището си. Извикал е свой познат, с когото са търсили пострадалия. Опитал се е да прикрие извършеното, като помолил свидетел по делото да изтрие записите от охранителните камери.

Въз основа на всички тези категорично доказани факти, Пловдивският апелативен съд приема, че Димитров е превишил пределите на неизбежната отбрана при своята защита срещу непосредственото противоправно нападение от страна на Джевизов.

Основателно е твърдението на прокуратурата, че в случая е налице явно несъответствие на защитата с характера и опасността на нападението. Това е така, поради очевидно по-ниската степен на интензивност и сила на нападението, съпоставено с предприетите от подсъдимия действия. Категоричен е изводът, че подсъдимият е могъл да се защити, без да се налага да причинява смъртта на пострадалия.

Наказанието за това престъпление, в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, съдът определи при наличие на балансиращи отговорността обстоятелства т.е. към средния, предвиден в закона размер. От една страна, като смекчаващи, са отчетени, чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни. Като отегчаващи – времето, мястото и обстановката на деянието вкл. стрелбата с незаконно притежаван пистолет, опитите да се заличат следите от престъплението и лансираната пред разследващите първоначална версия, че изстрелите са произведени от трето лице.

Апелативните съдии изрично подчертаха, че прокуратурата в протеста е поискала условно наказание, при смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая наказанието е определено в средния размер, предвиден в закона, въз основа жалбата на близките на Джевизов, които са поискали то да бъде определено при наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.

За незаконното притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, наказанието е определено в минимално предвидения размер. По отношение на него няма протест.

Магистратите направиха следното разяснение, с оглед съпоставката на наказанията за двете престъпления.

За убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана е предвидено наказание до 5 години лишаване от свобода.

За държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси предвидената санкция е от 2 до 8 години, т. е. законодателят е решил, че това деяние е по-тежко и съдът прилага закона такъв какъвто е.

Съгласно изискванията на наказателния кодекс, е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.

С оглед всички посочени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид на това, че досега подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, съдът приема, че целите на наказанието могат да се постигнат и без то да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и неговото изпълнение е отложено с изпитателен срок от четири години.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от днес пред Върховния касационен съд.