На рухването на света трябва да се гледа със значителна доза самоирония, казва в „Господ слиза в Атина“ авторът
Поетът, изящен разказвач и романист Сашо Секулов представи предпремиерно новата си книга „Господ слиза в Атина“ в рамките на литературния салон Spirt&Spirit в клуб Петното. Младен Влашки определи творбата на Сашо като неистов роман, който е продължение на хубавия път, който извървява авторът. Живеем в свят, в който линейните връзки са изключително силни. Хората вече живеят един с друг без значение къде по света се намират. Свързани са линейно.
Човекът започна да реже вертикалните връзки и да се разпрострира по хоризонталата. Няма движение на горе, в горните светове. А без такова движение явно е престанал да търси Бог, защото го усеща около себе си,обясни пред публиката Секулов. Дали искаме Господ да е до нас или искаме да е другаде? Дали да е на повикване, като дринк енд драйв и да се появява, като имаме нужда от него? Това са част от въпросите, които задава романът, вплетени в запленяващата история между двама мъже и една жена на фона на бурните събития в Атина от миналото лято. В този роман авторът отива там, където светът се разпада по тази хоризонтала, допълни Младен Влашки.
Идеята за историята хрумнала на Сашо при едно негово пътуване до Солун през 2008-а- също бурна за Гърция година. От тогава ми остана като тема, която постепенно зрееше. Започнаха да се натрупват образи и така в един момент се усетих, че нямам търпение да почна да работя по тази книга. Написах четири глави от тук, но разбрах, че те нямат плът. Така реших да замина за Атина- световен град, анархисти, бунтове. Там, с молив и лист, обикалях местата, които знаех, че трябва да търся и се уверих в това, което бях решил да напиша. Да, бях в палаткови лагери на анархисти. Извършвах тежка революционна дейност там- най-героичното нещо, което извърших е да изпия 10-12 бири и да се прибера в скъпия си хотел, за да се наспя до 11 ч., обясни Секулов. И се опита да скрие пред гостите на предпремиерата, че всъщност не му е било толкова лесно и безаварийно- присъствал е и на сблъсъци, вливал се е в тълпи озверели анархисти, бил е пряк свидетел на тежки патаклами между протестиращи и полиция, като в цялата тази ситуация се е опитвал да мине за един от тях- гръцки анархист, който се бори са самочувствието си.
На рухването на света трябва да се гледа със значителна доза самоирония. Това е едно изречение, пуснато от автора в скоростен диалог между двама от героите. Изречение, което няма нужда от допълнително разширение и обяснение. Защото е достатъчно. Може би като послание на романа му „Господ слиза в Атина“. Ще се уверите сами, като прочетете „неистовия“ роман, чиято официална пловдивска премиера е в четвъртък, в Драматичния театър.
