Хората от селото дойдоха под тепетата от Асеновград за мерките на Георги Йорданов и Спас Христов
Петър в съдаМладо момче се подкрепя на патерици пред една от залите на пловдивския апелативен съд. Напрегнат е, гледа сериозно, но не лошо. Подготвя се за среща очи в очи с хората, които го прегазиха най-безцеремонно по време на събитията в Катуница и отнеха поне 6 месеца от младостта му. Така, както бе отнет животът на Ангел Петров- с настъпване на педала на газта и минаване през група хора като в игра на някакъв зловещ кегелбан. Момчето е Петър Георгиев и е най-сериозно раненият във войната за Катуница. Дошъл е с майка си Невена. Тя също иска да срещне погледите на Георги Йорданов и Спас Христов, които един след друг минаха през сина й вечерта на 23 септември в опита си да избягат от гнева на катунци след убийството на Ангел Петров. И с мимика да ги попита: Защо се опитахте да убиете детето ми? Защо не спряхте, а решихте да мачкате? Защо? Нито Петър, нито майка му обаче успяха да зърнат лицата и гузните очи на шофьорите. Тъй като не бяха допуснати до заседанието заедно с още близо 25 човека от Катуница. Които дойдоха директно от мярката на Киро Рашков в Асеновград до Пловдив, за да присъстват на делото и да бъдат солидарни с Петър и Невена. Именно заради образувалата се голяма тумба магистратите затвориха вратите на съдебната зала за посетители. И оставиха в ареста двамата шофьори. Исках да ги зърна, а и те да ме видят по патерици. Но не успях, каза Петър Георгиев.
