Обичаната приказка по Валери Петров с нова премиера в Кукления театър на Пловдив
История за смелост, приятелство и доброта, оживява чрез впечатляваща визуална среда, оригинална музика и театралната магия
Държавен куклен театър – Пловдив ще представи премиерата на най-новия си спектакъл – „ПУК“ по емблематичната история на Валери Петров. Премиерата е тази вечер – 10 декември 2025 г. (сряда) от 19:00 ч. и обещава среща с един от най-нежните, поетични и любими текстове на автора.
„ПУК“ разказва за Лили и нейния необичаен приятел Хрили – в пътуване из подводния свят в търсене на малко, но магическо бисерче. История за смелост, приятелство и доброта, оживява чрез впечатляваща визуална среда, оригинална музика и театралната магия, която кукленият театър владее като никой друг. Спектакълът е подходящ за деца над пет години, но носи достатъчно пластове и за порасналите зрители, които пазят детето в себе си.
Спомен от миналото – нов живот днес
Заглавието има особено значение за пловдивския куклен театър. През 1983 г. Петър Пашов поставя „ПУК“ за първи път на местна сцена, превръщайки го в едно от най-запомнящите се представления от онези години.
Сега, 42 години по-късно, неговият ученик Димитър Стефанов прави нов прочит на историята – с уважение към традицията, но и с дръзко модерно усещане, насочено към днешната млада публика. Така „ПУК“ се ражда отново – поетичен, цветен и съвременен.
Творческият екип
Режисьор: Димитър Стефанов
Сценография, костюми и проект за куклите: Ясмин Манделли
Кукломайстори: Петър Чекуров – Пешека, Живко Кънев, Елица Маринова, Нона Дановска, Макс Кръстев
Композитор: Милен Апостолов
Плакат: Дамян Енев
Фотограф: Ванеса Попова
Участват: Андрей Иванов, Велизар Евтимов, Димитър Николов, Евдокия Енчева, Елин Стоянова, Ламбрети Колев, Любов Желева, Стайко Стайков
За спектакъла
Телефонна кабина до плажа се превръща в врата към подводния свят, където Лили среща необичайни морски създания – от страшния Хрили до хитрата мида и медузата лакомница. Всяка среща е изпитание, което учи на смелост, съчувствие и способността да разпознаеш истинското добро.
А най-голямото чудо е не в бисерчето, а в приятелството – и в спомена, че всеки възрастен някога е бил дете, а „морето е тънко“, когато го гледаш с чисти очи.
