Приятелките на убитата в Слънчев бряг Мария: Тя уважаваше убиеца си, но никога нямаше да бъде с него
Златанова носила златна Богородица на врата си, дар от Михаил
Нека разкажем истината за тежката и нечестна трагедия, случила се на нежната Мария Златанова. Това призоваха най-близките й приятелки на днешното погребение на 30-годишната жена в Асеновград. Тя загина изпод острието на впиващия се в плътта и органите й нож, а по всичко личи, че убиецът е посягал от жесток изблик на ревност. За убийството бе задържан бившият полицай Михаил Менашки. Близките на Мария са категорични, че тя е убита заради любов, която така и не е дала на въпросния тип. Много четохме и слушахме за инцидента, повечето, от които фалшиви предположения. Болестната ревност на мъж, не се примири, че Мария никога няма да бъде негова- Михаил. Уважението, което тя изпитваше към своя убиец, никога не бе достатъчно. Тя имаше подарък от него- златната Богородица, която заради топли чувства не сваляше от врата си. Винаги с усмивка и доброта е разговаряла със съдбоносника си, който я е искал само за себе си. Пробвала е дори два пъти да излиза на среща с него, докато е необвързана, но разбрала, че Михаил не е много стабилен, не се държи нормално и се е отказала от него, обясниха приятелките на хубавицата.
Те си спомнят, че в началото на сезона той е заплашвал Мария на моста близо до работното й място- бар Гларус в Слънчев бряг, но персоналът от заведението видял, че нещо не е наред и се приближил да види какво се случва. Михаил си тръгнал с думите, че Мария „ще види“, само да остане сама. Втората заплаха е получила отново пред всички, но този път в самото заведение.
Мария беше много крехка, но обичана заради силния си характер и етикет на мъжко момиче. Със здраво ръкостискане и усмивка посрещаше всеки непознат, допълват картинката за приятелката си нейните дружки. Не е тайна, че в студените месеци Златанова е живяла в Пловдив. А на Под тепето е известна като луда купонджийка, душа на компанията. Приятелка е с много от съдържателите на нощни заведения под тепетата. Споделяла е тайни и емоции на радост и тъга с приятелките си, които са предимно от Пловдив. Сега тези момичета дни по-късно още не вярват, че Мария повече никога няма да ги чукне по рамото с юмрук за поздрав, както обикновено е правела. 
Мария с нейни приятелки-колежки
