Расистка реплика в хипермаркет на Главната. Клиент е наречен „негрото“ пред очите на колеги
Има думи, които се забиват като пирони, дори когато ги чуеш тихо, уж между другото. Има думи, които тежат повече от всички килограми храна в хипермаркета. Думи, произнесени от човек, който в този момент държи служебна униформа. Думи, които не са частен случай, а симптом.
Пловдивчанинът Виктор Кадири е син на българка и нигериец. Израснал е в жк Тракия, следвал е психология, работил е като журналист в радио. От близо 9 г. живее във Великобритания, където се дипломира официално като фотограф и предава за Под тепето като специален кореспондент от британската столица. Понастоящем работи по различни проекти. Единият от тях е за българи от смесени раси.
„Стремя се да разбирам, да показвам, да свързвам. И си мислех, че вече нищо не може да ме изненада. До вчера„, разказва Виктор.
Снощи в центъра на родния Пловдив 45-годишният мъж подаде сигнал до медията ни за расистко отношение от служители в голям хипермаркет в търговски центъра на Главната. Той влиза, за да си купи вечеря. Но не очаква, че обикновена покупка на храна ще се превърне в сблъсък с едни от най-грозните останки на българското ежедневие – безнаказан расизъм, пренебрежение и отказ от елементарна човешка уважителност.
По думите му, след като чакал пред топлата витрина в Била около 4 минути, служителка зад щанда се обърнала към колежката си с думите: „Чакай да видя какво ще иска негрото.“
Реплика, която Виктор чува ясно. Реплика, която не се нуждае от тълкуване. Реплика, която не би трябвало да съществува на нито едно работно място, в нито един град и в нито една нормална „бяла“ държава през 2025 година.
Мъжът твърди, че след като чул изречението, е отказал да бъде обслужен. Потърсил управител на магазина, но служителка го информирала, че шефът не е на работа и може да бъде открит „във вторник“. Опитът му да настоява за обаждане до ръководството не е довел до резултат.
Кадири намира служителка между регалите, представила се по-късно като Дида. Пита за управителя и след неколкократно настояване от негова страна тя „отивала да пита“. Връща се с отговора, че можел да бъде открит… утре. По думите на Виктор, като компенсация му е предложена кутия бонбони. Виктор отказва.
Пред репортера ни той коментира: „Не съм търсил конфликт. Не съм искал войни. Просто казах, че не желая нищо. Не искам бонбони. Искам уважение. Искам нормално отношение. Във Великобритания подобно поведение щеше да има последици още същата минута.“
Най-тревожното в тази случка е, че служителите не виждат проблем. Управителят „не може да бъде обезпокоен“. Жалбата се приема като неудобство, не като сигнал за нещо нередно. Расистко поведение на работното място се третира като „дребен инцидент“
Този случай поставя и други болезнени въпроси:
- Какви обучения получават служителите в търговските вериги?
- Защо клиентът трябва да „чака вторник“, след като е бил унизен публично в петък?
- Защо извинението се заменя с бонбони, а не с отговорност?
Расизмът не е „грешка в обслужването“!
Това е системен проблем, който продължава да тлее там, където няма контрол, няма стандарти и няма смелост за промяна.
Виктор Кадири обмисля подаване на официална жалба заради расисткото отношение и липсата на адекватна реакция от страна на служителите.
