Пловдив – градът, който прие малък град украински бежанци
Пловдив и областта се превърнаха във втори дом за близо 12 000 украинци, избягали от войната, от които около 4 000 са децата. Това поставя града сред водещите български общности по брой приети бежанци и се превръща в модел за социална солидарност и успешна интеграция на европейско ниво.
В отговор на бежанската вълна, след руската инвазия в Украйна в края на февруари 2022 г., във втория по големина град в България – Пловдив, се организират усилия за подкрепа. Координационният център „Пловдив-Украйна“ заработва на 1 март, а администрацията на града започва да търси места за настаняване на украински бежанци. Идеята за превръщането на бившата Белодробна болница в център за настаняване се появява същия месец.
Тя е на Наталия Еллис – украинка, която идва да живее в село край Пловдив през 2015 г. заедно със съпруга си и двамата им синове, а днес вече всички наричат „туптящото сърце и неуморният двигател на украинската общност“. Тогава много хора не вярваха в идеята доброволци да преобразят призрачната болница и да я превърнат в Център за временно настаняване на украински бежанци. Община Пловдив предоставя изоставената от 7 години и в лошо състояние бивша болница и в предизвикателството на Наталия се включват стотици доброволци.
Втори дом – мястото, което остава в сърцето
Създаването на „Втори дом“ е пример за синергия между различни участници в обществото. Община Пловдив предоставя изоставена сграда с рушащи се помещения и подивял, обрасъл парк, оказва институционална подкрепа, включително със съдействието на общински фирми за преустройството на бившата болница. Самите бежанци и доброволци, ръководени от хора като Наталия Елис от фондация „Ukraine Support and Renovation“,активно участват в ремонта, обзавеждането и превръщането на мястото в годно за живот общежитие.
Множество организации и индивидуални дарители осигуряват финансова и материална подкрепа, без която проектът не би бил възможен. Те помагат за обзавеждането и осигуряването на ежедневни нужди в Центъра за настаняване на бежанци и днес.
Така от болницата-призрак се ражда „Втори дом“, който отваря врати два месеца по-късно и може да подслони малко над 160 души наведнъж. В началото на юни 2022 г. в него са настанени първите обитатели – пет майки със седем деца. С тях пристига и бебето Сеня, който е връстник на войната, със своята майка.
Днес момченцето вече е на 3 години, посещава детска градина в Пловдив и самотната му майка Оксана живее на квартира с друга жена от Украйна, която също е тук с двете си деца. Оксана е университетски преподавател по спорт и рехабилитатор. Добра пловдивчанка на име Доника ѝ подарява маса за масаж, за да може да работи отново. Голяма част от жените преминали през „Втори дом“ наемат общи жилища, работят и си помагат в отглеждането на децата.
Скоро празните коридори се изпълват със смях, гласове и надежда. Стотици души намират тук дългосрочен подслон, а повече от 1500 минават през него на година по пътя си към нов живот.
Раждания и ново начало
Във Втори дом винаги има деца. Ражданията за украинските жени в българските болници са платени, тъй като Здравната каса не покрива услугата на чужденки извън Европейския съюз. Доброволци често организират дарителски кампании за покриване на разходите.
В края на септември 2025 г. по официални данни на отдела по гражданска регистрация 91 деца на украински майки са поели първата си глътка въздух в Пловдив. За размерите на града това е една голяма пълна детска градина.
Инициативи за адаптация и интеграция на децата
Особено внимание се отделя на най-малките. В изоставени детски градини, намиращи се в подблокови пространства, които биват трансформирани в буферни центрове, децата преминават адаптационен процес, преди да се включат в българските детски градини. Първият център е открит през май 2022-ра година. В него първоначално има 20 деца от 3 до 6 години, които изучават български език и имат предучилищни занимания в дълго време неизползваеми помещения на детска градина „Кремена“ в район Тракия.
Днес тези пространства вече са три. Те се ръководят от жените от украинската общност, които осигуряват среда, близка до домашната, докато родителите работят. На лице са обучение по български език, психологическа и логопедична подкрепа – ключов инструмент за по-бърза и безболезнена интеграция.
Живка Петрова е млад преподавател по Български език и Литература в пловдивско училище. Още в първата ѝ година като учител 2023/2024 в класа ѝ в ОУ „Димитър Талев“ пристига Ира, която е от месец в града. Седмокласничката ще трябва да положи изпит по Национално външно оценяване, задължителен в България за кандидатстване в гимназия. С помощта на двуезични презентации, внимание и търпение, учителят помага на детето да се почувства сигурно, прието и да напредва с езика.
Петрова разказва, че още в края на първия учебен срок Ира дошла при нея и казала, че вече не се нуждае от превод на уроците. На изпита след VII-клас момичето се справя добре и сбъдва мечтата си да учи в Художествена гимназия, макар и не в Украйна, а в своя втори дом – Пловдив.
Историите на тези семейства свидетелстват за силната подкрепа на местната общност и за възможността Пловдив да бъде истински дом и ново начало.
Неочаквано добра комбинация: „Втори дом“ и Старческият дом
През пролетта на 2025 г. в същата сграда на последния етаж е преместен и Общинският дом за възрастни хора в Пловдив. Според статията „Старчески + Втори дом = неочаквано добра комбинация“ на сайта „Под тепето“, това съжителство създава уникална среда. Двете институции функционират паралелно много добре. Бежанците с деца и възрастните хора си взаимодействат, като се създава своеобразно многопоколенческо семейство.
Децата носят енергия и живот, докато възрастните могат да се радват на присъствието им и ги карат да се чувстват полезни. Този модел е показателен за способността на общността да намира хуманни и иновативни решения, обединявайки различни социални групи под един покрив.
Признание и успех
Моделът на „Втори дом“ привлича вниманието както в България, така и на международно ниво.
През 2023 г. инициативата е отличена с награда от ООН за отличен модел на интеграция. Международното признание дойде в тежка конкуренция с проекти от Австрия, Белгия, Германия, Холандия, Франция, Испания и други. Същата година проектът печели и голямата награда „Герой на годината“ в категория „Общностни каузи“ на TimeHeroes. Наградата описва проекта като създаване на „град в града“ и подчертава, че това е успешен модел на гражданско участие, демонстриращ как обикновени хора, доброволци и неправителствени организации могат да създадат работеща система за подкрепа.
„Втори дом“ не е просто покрив – това е място, където се учи български език, където се намира работа, където децата рисуват бъдещето си в малкия образователен кът, а майките отново вярват, че утре може да бъде по-добро.
Днес много от онези, които прекрачиха прага на дома, вече имат свой собствен апартамент или къща из Пловдивско. Но в сърцата им остава споменът за онзи миг на топлина и сплотеност – миг, който доказва, че домът не е само стени и покрив. „Втори дом“ е доказателство, че понякога най-силната опора е тази, която сами си създаваме заедно – и че истинският дом е чувство, което носим със себе си, където и да ни отведе пътят.
Под Тепето е част от общ медиен проект на платформата Tak Tak с фокус Украйна. В рамките на няколко статии ще ви запознаем със ситуацията и историите от няколко европейски държави, участници в прочуването.
