„Пловдив – Eвропейска столица на културата 2019, преди и след“

16 пловдивчани, 16 гледни точки към ЕСК 2019 и наследството от проекта. Художникът Емил Миразчиев интервюира 16 знакови лица от града, по 5 от секторите култура, граждани и политици, за това как са си представяли Пловдив – Европейска столица на културата и покри ли това събитие очакванията им. Той пита: „Какво донесе на града и гражданите?”.

Целта е да покажа нагласите в обществото към такъв значим и мащабен проект какъвто е ЕСК, с приоритет град и граждани. Какво ЕСК е донесъл на гражданите и какво проектът е донесъл на града. Различни хора от обществото  изразяват своите позиции относно Европейска столица на културата и те служат за изграждане на културни политики, устойчиви практики и модели, както на градско, така и на национално ниво.

„ Пловдив – Европейска столица на културата е тема, която ме занимава още от началото на 2010 година, когато сформирахме инициативна група от пет човека, за да проучи и развие идеята за това Пловдив да бъде кандидат за престижната титла. Още тогава започнах проучвания за нагласите в обществото дали има информация какво представлява проектът Европейска столица на културата и какви са очакванията. Реализирах част от тези видео интервюта в проекта Градски мечти през 2012 г. Тогава според голяма част от интервюираните, проектът беше непознат, но нагласите, че Пловдив има потенциал за титлата не липсваха. Тогава направих един видео материал с всички тези интервюта и го представих в публични пространства”, обяснява авторът на проекта Емил Миразчиев.

„ Мисля, че сега в момента, след като затихнаха разгорещените спорове и страсти около проектa Eвропейска столица на културата, може да има един по-трезв анализ и своеобразен мониторинг на това какъв е ефектът от него и какво може ние да извлечем като поука за евентуални бъдещи проекти, свързани с европейските измерения. Това е своеобразен анализ, който може да структурира и да изведе модели за съответните културни политики, които трябва да се прилагат за едно по-устойчиво развитие на културния сектор в града и страната. Мисля, че с този проект бихме дали определени репери, които произтичат от наистина не предварително подготвени и подучени хора, а реално и документално отразени мнения.  Това е по-скоро артистичен акт. Интервюирани са хора от различни сектори, тези които наистина правят култура, тези които я потребяват и тези, които прокарват законите за развитието на културата. Затова съм се спрял на трите сектора от обществото: творци и културни оператори; граждани; политици”, допълва Миразчиев.