„Ню Йорк таймс“: Потенциалът на Пловдив надхвърля културата и туризма
Репортерът на най-известното американско издание Себастиан Модак се среща с хората, които променят града
Снимки: Sebastian Modak/The New York Times
Най-известното американско издание „The New York Times“ публикува обширна статия, посветена на Пловдив. Тя описва впечатленията на журналиста Себастиан Модак, който пише за влиятелната медия. Репортерът на „Ню Йорк таймс“ прекара една седмица в Града под тепетата в края на месец април.
В материала си Себастиан споделя, как му е отнело няколко дни да осъзнае, че в Пловдив не всичко се върти около историята и туризма, това е жив град, който има много „пластове“.
По думите му, Пловдив е много повече от култура заради хората, които действат. Точно това американският журналист вижда в квартал Капана, а биреният бар Котка и Мишка се превръща в най-често посещаваното от него място по време на престоя му, става ясно от статията.
Ето какво споделя той:
„Хората, които оформят Пловдив като център на неограничената креативност, не са само творците. Арт кварталът Капана получава името си заради оформилото се каре от многобройни объркващи улички, но и наименованието му напълно отговаря на начина, по който живущите там и собствениците на малки бизнеси привличат минувачите да потънат в него. На съвсем кратко разстояние от Главната улица, павираните улички на квартала са изпълнени с барове, кафенета и бутикови магазинчета. Сега вече те са известни на всички като хипстърското място, където младите хора пушат ръчно свити цигари и разказват истории на по чаша крафт бира и скъпо кафе – но в Капана има и нещо различно, нещо, което го отличава от всички други копия на Уилиямсбърг (хипстърски квартал в Ню Йорк). Там усетих заливащо ме спокойствие – никой няма нужда да впечатлява, спокойно може да стоиш часове и да си пийваш бирата, без някой да те погледне накриво.
Мястото, на което прекарвах най-много време в Капана, е Котка и Мишка, един от първите барове в квартала. Отчитайки факта, че популярността на Капана се дължи основно на облагородяването му, собствениците на бара Ивайло Дернев, Димитър Семков и брат му Виктор споделиха, че когато са се нанесли, сградите си в основната част са били напълно изоставени.
„Основно тук беше паркинг за работещите в центъра” , казва Димитър, докато отпиваме по глътка от тъмния ейл на собствения бранд бира на бара. “Решихме да останем тук, защото съзряхме потенциала за развитие на мястото.”
Ето това е и примерът за иновативното мислене. Ивайло и Димитър са журналисти и тяхната онлайн медия „Под тепето” е все още, според много други хора, с които говорих също, една от малкото независими медии в държавата. Барът е начин да финансират журналистическите си начинания, за да не разчитат на рекламодателите. А начинанието с годините се развива все повече – в споделено работно пространство, къща за гости и дигитален пътеводител за туристи. Двамата никога не са мислили да напускат града.
„Нашата мисия е да покажем страстта и хъса на хората от Пловдив”, казва Ивайло. „Когато се случва нещо позитивно и добро, искаме да бъдем част от него”, допълва Димитър.“
В материала, колегата разказва още за традициите и атмосферата около Източноправославния Великден, чувството да седиш в хилядолетен амфитеатър, Стария град, Етнографския музей, Главната улица… Той обръща специално внимание на Пловдив като едно от 52-те места, които е задължително да посетим тази година. По думите му, календарът със събития през 2019-а в Европейската столица на културата е много наситен. Официалното откриване на Голямата базилика през есента, където се експонират повече от 21 000 квадратни метра римски мозайки, е едно перфектно стечение на обстоятелствата.
Себастиан Модак е посетил няколко арт пространства, разговаряйки с изявени пловдивски творци. Журналистът подробно разказва за галерията на Катрин и Веселина Сариеви, които според мнозина „са виновниците“ за поставянето на съвременното българско изкуство на европейската карта. Той е категоричен, че „без техния принос е трудно да се каже дали условията за столица на културата биха били изпълнени“.
Модак се среща и с Атанас Хранов, един от най – известните пловдивски художници, който му показва проекта „Седмото тепе” на Джумаята.
Себастиан наистина е преживял Пловдив, защото в края на материала, озаглавен “Римски руини? Да, но вторият по големина град в България може да предложи много повече“, разказва и своето лично усещане за айляка.
Източник: The New York Times
Ами, къде са пловдивчани? Без тях, без хората на Пловдив, не можем да говорим за истински дух на града, за атмосферата която създават…
Проект Капана е пример за успешен проект. Общината е вложила пари, но след това този квартал заживя свой собствен живот, динамичен, артистичен, младежки, романтичен. Това е смисълът на един проект, когато спрем да го финансираме, той да заживее свое развитие. Пловдив е археология, архитектурата на Главната, изложби, музика, и Капана.
Много романтика.. Хубаво настроение.. И това е Пловдив за туристите, които посещават града за първи път.. Няма я обаче онази привлекателност на духа на града, която прониква навсякъде.. Нещо като Зорба гъркът за гърците….! И да те връща отново и отново… “ По първи петли“ …И още нещо….
Ако Пловдив 2019 може да вдигне духа на града, ако успее да научи хората да правят културни проекти и събития, то годината ще е бъдещето на този град
Всичко хубаво , ама къде са туристите? Посемощаемостта е същата ,като миналата година , а уж сме ЕСК. Тотева работа. Само пара в свирката.
Пловдив няма грешка и да има е вярна. Тайна ,майна.
Браво, бе! Културата на Пловдив започва от „Котка и Мишка“, минава през Веска Сариева и завършва с Наско Хранов? И на това му слагате черешка „айляк“?! Вие сте айляците, а ние – пловдивчани, но ще е трудно да се сприятелим. Щот не сте майни, Майна. И толкоз. Работилнички по трудово обучение за невнимавали деца и възрастни.Sorry, Michel!
Създавайте и приобщавайте публика, за да бъдете забелязани. Най-лесно е да стоите обидени и да попържате успелите да заявят себе си хора. Отделно, че с достойнствата си тези хора са изпрали имиджа на пловдив от гафовете на кмета.
Защо винаги, когато се представя Пловдив се говори само за централната част, та градът е много повече от един център.