Все по-малко хора четат в днешно време, сподели актьорът
Той представи откъси от Лукас Берфус и Катержина Тучкова
Паулина Гегова
Европейска нощ на литературата се проведе снощи за пета поредна година. Целта на нощта е да представи на пловдивчани европейски автори, които не са толкова популярни в България.
През изминалата вечер всеки любител на висшето литературно изкуство, можеше да посети няколко локации из града, където да послуша любими писатели, актьори и творци.
Ние си избрахме читалище „Алеко Константинов – 1954“ като място, което съхранява класическата и модерна литература и прави всичко по силите си да оцелее.
В залата на читалището пловдивският актьор Стефан Попов представи откъси от романа на Лукас Берфус – „Сто дни“ и откъси от Катержина Тучкова.
Лукас Берфус е роден през 19 71 г. в Швейцария. Освен автор на романи, той е написал и редица пиеси за театралната трупа АСА400. Сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди на швейцарските градове Тун, Цюрих и Берн и на немската награда "Лойк". Романът „Сто дни“ е една дръзка история, показваща как постъпват хората, когато трябва да избират между две злини.
От друга страна Катержина Тучкова е млад автор. Едва на 36 години, чехкинята има зад гърба си няколко признати книги, сред които „Богините от Житкова“, спечелила няколко престижни литературни награди.
Това са автори с невероятни постижения. Словото им тече. Темите, които засягат в творбите си са ни чужди, не са български, макар че могат да се приемат и за общочовешки, коментира Стефан Попов преди началото на четенето.
Той признава, че макар нощта да е посветена на европейските автори, е жалко, че не са включени и български представители.
Ние имаме образци в литературата и то на много високо ниво. Вземете един Йовков, един Елин Пелин, Валери Петров, не мога да изброя всички, сподели актьорът като допълни, че мястото на литературата в българското съвремие е минимално.
Хората, които четат в днешно време са много малко и мисля, че нещата вървят надолу. Въпреки това, има книжарници, които са пълни с млади хора и това ми дава надежда. Надявам се да бъркам.
Истината е, че в читалището нямаше голям наплив на слушатели. Четенето мина някак си под радара, в малък, сплотен кръг, в който всички се познаваха. Но дори и малцина, присъстващите се насладиха на литературата, защото истински я оценяват като изкуство, без което цивилизованият свят би бил немислим.
