През септември предстоят Националните есенни изложби в Пловдив. Тази година традиционното събитие с куратор Галина Лардева ще се проведе с тема „Прагове и белези“. В поредица интервюта в „Под тепето“ ще ви представим част от авторите, които ще участват на Националните есенни изложби с творби между възрожденските къщи в Стария град.
Днес представяме Нора Ампова, която е визуален артист, който работи предимно живопис. Обикновено посланията в работите ѝ са примесени с нотка ирония и хумор. Често проектите ѝ имат социална насоченост.
Какво представяте на изложбата?
От началото на годината, работя по серия живописни платна, подвластни на настроенията и трепетите, които хоризонтът от 2020 г. насам ми разкрива. Първата серия от платната наименувах “Истории от облака” и през април я показах в самостоятелна изложба в столичната галерия “Нюанс”. Картините разказват истории, някои лични, а други пейзажни, дори фонови. Облакът се явява главен воайор – с моя помощ отваряме файловете, които той съхранява и ги превъплъщавам в произведения на изкуството.
Участието ми в Есенни изложби на изкуствата Пловдив 2021 е естествено продължение на тази серия. Това са поредица платна, разказващи за общочовешките състояния в които всеки от нас е изпадал последно време. Изолацията и безвремието са главни герои. Развивам темата в мащаб, където аморфно или конкретно поставям човешки фигури. Те са там, за да осмислят хоризонта или пък, точно обратното.
Все по-често основното човешко присъствие в моите платна е детският образ. Детството е извор, от който ние можем да черпим спомени, да поглеждаме света по-нов начин и така да преодоляваме предизвикателствата, които изникват по пътя на израстването.
Правят впечатление самотните образи, както сама казвате – вдъхновени от ситуацията в света в последната година и половина. Под въпрос ли е чувството за хумор в новата пандемична ситуация или чувството за самотата не е това, което искате да предадете на зрителя, който все пак може да открие нещо закачливо?
Определено усещането за самота е основна тема в последните ми серии платна. Само че аз не разглеждам самотата като нещо негативно, напротив. Чрез нея, можем да опознаваме по-добре себе си, както и околния свят. В този ред на мисли, тя е необходима , за да може човек да се развива личностно.
Едно добро последствие от пандемичната обстановка е именно това. Възможността да сложим пауза на всекидневния стрес. Да отстъпим място на духовното пред материалното. Да започнем да си задаваме важни въпроси, които да ни помагат в пренареждането на ценностите ни. Да се осмелим да търсим и мечтаем. Уви, тези преживявания се вършат най-качествено насаме.
Темата за коронавирус-пандемията логично е обхванала голяма част от артистите по света. Във тази последна Ваша серия препратките сякаш не са толкова буквални, но съществуват. Търсите ли някакъв „ред“ и ясна структура в разбърканото ни ежедневие в последната година ли е или това е чисто живописен подход и Ваш стил, нещо което в тези месеци ви привлича?
Не съм си поставяла за цел непременно коронавирус пандемията да бъде тема, която да развивам. Но се радвам, че по един по-индиректен начин, преразказах в картини, моите лични настроения през този период. Усещам, че много от зрителите намират своя истина в платната, това ме кара да изпитвам чувство на удовлетвореност.
Стилистично тези нови пространства, които разкривам са до голяма степен препратка към художницте Едуард Хопър, Дейвид Хокни, Рене Магрит, които не спират да ме вдъхновяват. Нескромно бих казала, че по този начин творбите ни си комуникират.
Правите хоризонти, празните пространства и причудливата атмосфера са част от ритъма, който ме води в изграждането на нови светове. Те носят носталгия, но същевременно са безвремеви.
Каква асоциация предизвиква у вас заглавието „Прагове и белези“? Как се свързат работите с кураторската тема?
Смятам, че Галина Лардева успява да улови много точно настроението на сегашната действителност с това заглавие. Споделям посоката и усещането, смятам, че платната ми му импонират успешно. Изолацията и безвремието, дистанцията и пренареждането на ценности, определно са следствие на преодоляване или прескачане на определени прагове, а белезите се появяват, за да държат паметта ни трезва.
Как се стигна до вашето участие на Есенните изложби?
В началото на годината получих покана от Галина Лардева, която ми сподели, че следи товречството ми и намира творбите ми за интересни и подходящи за концепцията на тазгодишните есенни изложби. Аз, разбира се, изключително се зарадвах и трогнах. Поканата ме озари с още повече смелост и желание да развивам посланията, които ме вълнуват.
Какво мислите Есенните изложби като формат – какво е вашето мнение за събитието през годините и сега?
Следя Есенните изложби от години, още бях студентка в НХА и тепърва ми предстоеше да се развивам като художник. Посещавала съм редица пъти лично събитията – това е изключително ценно преживяване.
От една страна е близка среща с пловдивската сцена и култура, а в същото време е интересен начин човек да се информира относно съвременно българско изкуство.
Харесвам разнообразието откъм избор на автори и медии. Като живописец най-силно впечатление ми е правила именно живописта. Усещам я като “носещата конструкция” в изложбите. Именно заради това за мен е чест да участвам в тозгодишното издание.
