Веселина Конакчийска мечтае за Икар от купето на влака
Амбиция и отстъпчивост. Сила и беззащитност. Романтика и прагматичност. Нежност и духовна мощ.Това струи от изумителния поглед на едно 24-годишно момиче от София, със скандинавска хубост и с бъдеще под тепетата. Тя е номинирата за Икар Веселина Конакчийска и е горд притежател на най-магнетичните очи в пловдивския театър, поне по скромно мнение на Под тепето.
Веси говори с погледа си, играе със зеленото около зениците си, дори в някакъв нетипичен за нея разговор с журналист на типично за нея място- Драмата. Смайващо естествена и откровена, Веси на практика дебютира в медийните среди. Така, както дебютира на сцена в ролята на Нора и за този си дебют спечели номинация за Икар. Приемам всичко, което става около мен, нормално. Просто нещата се случват. Изненадах се много приятно, щом разбрах за номинацията. Не съм човек, който отдава голямо значение на награди и призове, но е приятно, когато си забелязан между многото. По-важно обаче е, че спектакълът е забелязан. Освен моята номинация, режисьорът Крис Шарков е номиниран също за дебют. Което говори, че онова, което сме направили, е качествено. Който и от двама ни да спечели, всъщност печели спектакъла. Но моята номинация някак е по-истинска, тъй като това наистина бе дебют за мен, разказва Веси в ресторанта на театъра, преди поредна репетиция.
Вярвам в съдбата и смятам, че нищо не е случайно. Ситуацията се завъртя и се напасна по прекрасен начин. Дойдох на щат в Пловдив, появи се и Крис Шарков, някак всичко съвпадна. Можеше да не съм Нора, но съм, казва ученичката на Атанас Атанасов, номинирана за „Изгряваща звезда“ на тазгодишните Икари. Именно с Атанасов Веси си партнира на сцената в „Куклен дом“. И до ден днешен не мога да се пречупя и да му говоря на Ти, казва за наставника си Атанасов красавицата. Бях стресната, но той ми даде увереност. Много съм му благодарна, че с отношението си към мен успя да направи така, че в момента сме колеги, а не учител и ученик, казва Веси.
Мечтае за кино. Мисли и за телевизия. Но като трамплин за повече изяви в театъра. Популярността от малкия екран води до по-голямо търсене в театъра. Няма лошо. Покрай сериалите зрителят започва да търси и театралната сцена, а актьорите искат зрителя в театъра. Проблемът е, че понякога трудно излизаш от тв ролята. Хората те виждат като героя ти от малкия екран и само добрият актьор може да излезе от телевизионната си кожа. Колкото до мен- аз мечтая за кино, не крие Конакчийска.
Страхува се от комерса в изкуството. Трудно е човек да отстоява винаги позиция, да бъде лоялен към себе си, да не прави компромис. И понякога да отказва предложения. В момента съм в такъв етап от кариерата си, че няма роля, която не бих изиграла или не бих обикнала. Но не знам как ще е с времето. Засега всичко ми е интересно, допълва Веси.
Почитатели на женската хубост вече й лепнаха етикета „Новият секссимвол на пловдивския театър“. Приемам тази титла със смях и забава. Ако така ме приемат част от хората- нека бъде така. Радвам се, че някои ме намират за красива, но не това е най-важното за мен. Трябва да бъда красива в ролята си, красива на сцената, да радвам душата на зрителя, не само очите му, категорична е Конакчийска. И тук вмята, че със сигурност е секссивол за един мъж- приятелят й. Когото много обича. Наясно сме, че това нейно признание ще разбие куп пловдивски сърца, но какво да се прави.
Да мечтае Веси най-обича във влака. Буквално обожава да пътува с трен. Всъщност не обожавам. Направо съм пристрастена. Влакът ми дава определено време, в което съм сама със себе си и с онзи невероятен звук от пукащи релси. Време за мечтание, време да размисъл, време за душевна тишина, отбелязва нашата фаворитка за Икар.
Още е млада, но твърди, че без театъра не знае какво би правила. Знам, че няма забогатели театрали, но театърът дава друго богатство, по-ценно от всичко. А и не искам нещо кой знае какво от живота- просто да бъде нормален. Всъщност в работата си съм оптимист, а в живота по-скоро не. Но се опитвам да се променя с времето и мисля, че се движа в добра посока, смята Конакчийска.
