Локална култура и визуални провокации с Тодор Попов

Източник: Lost in Plovdiv

Двайсет години във финансите в международната компания не биха предвещавали завой към изкуството. За Тодор Попов обаче именно строгият свят на числа и правила се оказва отправната точка към нова страст – комиксите, градските легенди и културните експерименти.

Днес той е съосновател на Maina Town – платформа, която обединява комикси, фестивали, дигитални продукти и локални истории, двигател зад Fantasy – Не-Музеят на Пловдив. В това иновативно пространство, Тодор в съавторство с  Димитър Петров, Ани Йорданова и над 20 артисти, преобръща класическата музейна логика и превръща зрителя в участник.

Попов описва себе си като „трикстер“ – човек, който жонглира между музей, издателство и събития, провокирайки и изненадвайки. За него устойчивостта в културата е диалог между миналото и настоящето, а мисията – Пловдив да бъде не само културна столица в минало време, а живо, дишащо изкуство тук и сега.

Ти идваш от финансите – свят на числа и правила. Как човек, прекарал 20 години в тази сфера, стига до комикси и сюрреалистични инсталации?

Започна като забавление, после открих, че ми помага да се разсея от рационалния свят и да изляза от рамките на правилата. Постепенно се превърна в страст – начин да погледна на живота и културата от различен ъгъл. И накрая решихме да опитаме да го превърнем в бизнес начинание, което да съчетава креативността със структурирания подход, който нося от финансите.

Снимки: Таня Коритарова

Съвсем скоро отвори врати „Fantasy не-музей“ в Пловдив. Какво е не-музей и как това пространство променя начина, по който хората възприемат Пловдив?

Не-музеят е място, в което зрителят не е просто наблюдател, а участник. Няма табели „не пипай“ или „мълчи“,  тук културата се преживява, а не се изучава от разстояние. Така хората виждат Пловдив в нова светлина – не само като град с история, но и като пространство за игра, емоции и въображение.

Няколко пъти отбеляза незаменимата роля на екипа в проектите, по които работиш. Кои са хората, с които създавате и кое е качеството, което ви свързва?

Хората, участвали в различни проекти на Майна Town, са страшно много. Има и основен екип, разбира се: Ани Йорданова и Димитър Петров са повода да започнем изобщо; Георги Сребрев и Борислава пък създадоха новите посоки като списание и събития; Маш Митака допълни екипа със своите умения зад бара. Свързва ни креативността, хуморът и желанието да създаваме продукти, които не просто се консумират, а се преживяват.

Снимки: Таня Коритарова

Пловдив е град с пластове история и култура. Как избирате кои истории и образи да извеждате на преден план в проектите си?

Това е мистичен процес. За съдържанието на Не-Музея ни помогнаха много хора – от историци и изследователи до обикновени жители и гости на града. Светлана Куюмджиева беше безценен съветник за това какво да включим и какво не. Четохме и книгите на Евгени Тодоров и Мимо Райчев. Но накрая винаги оставяме място за въображението – защото именно то превръща историята в жива легенда.

Какво означава за теб устойчивост в културата – да пазим миналото, да създаваме ново, или да намерим начин и двете да вървят заедно?

По-скоро последното. За мен устойчивостта е диалог между минало и настояще – да пазим автентичността, но и да създаваме нови пластове върху нея. Това е и целта на Не-Музея на Пловдив – всеки експонат да бъде едновременно архив и фантазия, образ на града в движение.

Как ти променяш картинката в Пловдив?

Основно като създаваме нови формати на събития и начини за забавление, които правят града по-жив и интересен за жителите и гостите му. Опитваме се да добавяме енергия, цвят и елемент на изненада – така че Пловдив да се вижда не само като културна столица в минало време, а като град, който е живо, дишащо изкуство тук и сега.

Източник: Lost in Plovdiv