Костадин Димитров и промяната в публичния тон
Как Пловдив присъства в праазничното послание на градоначалника
Коледното обръщение на кмета на Пловдив Костадин Димитров звучи тихо, обрано и съзнателно лишено от политически лозунги. Вместо равносметка в цифри или анонси за бъдещи проекти, текстът залага на думи като човечност, изслушване, толерантност, заедност. Това не е случайно – посланието ясно търси емоционален и ценностен регистър, а не управленски отчет.
Кметът на Пловдив с коледно обръщение: „Истинската сила на града е да останем хора“
Това празнично обръщение не повишава тон. Не обещава. Не отчита. То говори тихо и внимателно. И съзнателно стои далеч от езика на управленските отчети.
Вместо цифри и проекти, в текста се повтарят думи като „човечност“, „изслушване“, „толерантност“, „Заедно“.
Кметът благодари „за искрените разговори, за критиката, за съветите“ – рядък жест в официално празнично слово. И показателен.
Това не е реч за постигнатото. Това е реч за отношенията.
Как Пловдив присъства в коледното послание на кмета
Най-силното понятие в обръщението е „Заедно“. Но то е внимателно разградено от политическото клише. „Това е нашето „Заедно“ – не като лозунг, а като начин на живот“, казва кметът.
Подтекстът е ясен: диалогът не е удобство, а задължение.
Още по-ясно звучи друго изречение: „да се изслушваме в моментите, в които е най-лесно да се разминем“. Това е признание, че разминаването вече е факт. И че не е безболезнено.
Пловдивската „прямота“ също е назована. Не като проблем, а като ценност. Критиката не е шум, а белег на жив град.
Мек тон в година на напрежения
Обръщението идва след година, в която Пловдив не беше тих. Спорове за презастрояване. За трафик. За културни политики. За усещането, че институциите говорят отделно от хората. В този контекст отсъствието на конкретика не е пропуск, а избор.
Костадин Димитров не защитава решения. Не влиза в спор. Не маркира „правилната“ позиция. Вместо това казва: „истинската сила на Пловдив е да останем хора в дните, които ни изпитват“.
Избраната роля тук не е на администратор, а на обединител (rли поне на човек, който иска да бъде възприет като такъв).
Градът като разказ, не като план
Пловдив в това обръщение не е проект. Той е разказ.
„От спокойствието на тепетата и река Марица до оживлението на Главната“ – градът се движи между образи, не между срокове.
Историята „се усеща под краката ни“. Бъдещето „се вижда в очите на хората“.
Формулата „древност и съвремие, традиция и развитие“ е позната. Но тук тя не обещава как, а заявява какъв град иска да бъде Пловдив – „символ на толерантност и взаимно уважение“.
Сравнението с 2024: от институция към общност
Спрямо коледното обръщение от 2024 г. разликата е отчетлива. Тогава тонът беше класически – празничен, универсален, институционален. Градът беше фон. Християнските добродетели – център.
Сега центърът е общността. Говоренето е в първо лице. Благодарността е конкретна.
Това е ясен преход от институционална дистанция към човешка и лична комуникация.
Обръщението е слово за доверие
Това обръщение не се опитва да впечатли. То се опитва да успокои. Не чертае път. Очертава рамка. Не демонстрира власт, а търси доверие.
Коледното послание на кмета оставя усещането за пауза – момент, в който градът спира да спори и си припомня, че е общност.
Дали тази пауза ще се превърне в управленска практика, или ще остане празничен жест, ще стане ясно, когато светлините угаснат и делникът отново се върне под тепетата.
ОСТАВКА!