50% от населените места са със завишени показатели на замърсители в питейната вода
Неправителствена организация „Активни потребители“ се зае да изчисли съдържанието на вредни съставки в българската вода през 2015г. Тогава екипът анализира 52 проби от 29 града. Проучването показа, че в 50 % от българските градове има един или повече замърсители в питейната вода.
В 21 проби от 11 града, един или повече показатели са в предупредителния сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности. В Пловдив проби са взети от три локации – от чешмата на Централна автогара, от чешмичката на Джумаята и от чешма в квартал „Кършияка“. Изследването показва, че във водата на Пловдив се съдържат 0,2 мг/л активен хлор и 20 мг/л нитрати.
Колкото до Хасково, съотношенията там са 0,3 мг/л активен хлор и 35 мг/л нитрати.
Оказва се, че населените места с най-замърсена вода са Ботевград, Костинброд, Димитровград, Златица.
Пречистването на питейната вода от нитрати е специфичен процес. Най-често това се прави с йонообменни колони. В България няма нито една пречиствателна станция с рутинно приложение на този процес, нито има опит от персонала в неговото прилагане. Модернизирането на съществуващите съоръжения е скъп инвестиционен процес, но в дългосрочен план може би е единственото правилно решение за някои земеделски региони като Пловдив и Пазарджик.
Основните източници на микробиологични замърсявания са повърхностните водоизточници (каквито са повечето в България), и локални просмуквания във водопреносната мрежа.
Пробите са взети в периода август-октомври 2015 г., а провеждането на изпитването в периода август-ноември 2015 г. Подборът на показателите за качество и безопасност на питейната вода е направен съгласно изискванията на националното (Наредба 9/2001) и европейското законодателство (Директива 83/1998). В проучването е включено лабораторно определяне на 12 показателя: 2 микробиологични (присъствие на индикаторни и потенциално патогенни микроорганизми – колиформи и Еscherichia coli) и 10 химически замърсители (активен хлор, амониеви йони, нитрати, нитрити, фосфати, желязо, манган, олово, арсен и мед), плюс визуално отчитане за отклонения по цвят, мътност и присъствие на минерални масла.
Освен проучване, от НПО „Активни потребители“ предоставиха и няколко съвета как институциите могат да се справят с проблема. Част от тях са създаване на независим, публичен и прозрачен орган за контрол на качеството и безопасността на питейната вода. Задължително резултатите от контрола да бъдат публикувани в интернет в близко до реално време. Институцията трябва да има всички необходими правомощия за издаване на задължителни препоръки и административни наказания, както и регламентирано взаимодействие с местните власти и правоохранителните органи. Стартиране на постоянна програма за обучение и контрол на квалификацията на служителите и ръководствата на локалните ВиК дружества. Контрол върху използването на синтетични и органични торове в земеделието. Реално прилагане на Наредба 13/2007 в практиката. Промени в Наредба 9/2001. Измерването на съдържанието на олово трябва да бъде прехвърлено от периодичния в постоянния мониторинг.
