Бившият председател на Общинския съвет в Пловдив си отиде от този свят. Той е родом от Плевен, но живя и допринесе за развитието на града под тепетата. Журналиста, общественик и поет ни напусна вчера около 19:30 часа.
От Обретенов ще запомним не само приносът му за Пловдив, но и прекрасната му поезия. Хората на изкуството не умират. Те стават вечни чрез словото си и в знак на почит прилагаме един от любимите ни негови стихове.
Морето
Морето е човек, забравил нещо.
То тръгва към брега и пак се връща.
Припряно мачка синята си дрешка,
джобовете си трескаво обръща.
И ето че на пясъка се пръсват
вместо стотинки – мидени черупки.
Но магазините отварят късно,
а в тях какво ли може да се купи…
Човекът е море. Но той не знае
и в себе си да плува се опитва.
Ветрец, мечта и лодка взел под наем,
безгрижно плъзва се по мисъл плитка.
Животът е море. Но и смъртта е.
С морето вече всичко е сравнено.
Разкриха вече всичките му тайни.
А пък морето хич не го е еня,
защото е човек, забравил нещо.
Все тръгва към брега и пак се връща.
"…С кого и в колко утре имам среща?
Заключих ли добре вратата в къщи?
Къде отивам? Кой съм аз? Забравих…
Морава, мор, морал, морфин, умора…
Мърморя ли? Е, спирам. Но тогава
кой ще усети тихата ми м о р е с т ?
Бях бурно вчера, казвате? Не помня.
Обърнах кораб? Как успях самичко!"
…Въздъхва то, оглежда се бездомно.
Морето е човек, забравил всичко…
