„Извънземни са“

„Обикаля си нашият с джипката и обяснява как бил взел милиардите за възстановяване от корона кризата. Взели сме ги на теория тия милиарди, само че сме в ситуация да се чудим едни мизерни 80 хил. лв общински бюджет за какво по-напред да се изхарчат“, коментира по повод липсата на персонал и пари в „Св. Мина“ съветникът Добромира Костова

„Ние сме във война от месеци и поради някакви причини още сме на етап, че няма пари“, заяви в емоционален коментар общинският съветник Добромира Костова след днешната сесия на местния парламент, в който бяха отпуснати под формата на дарение 80 хиляди лева на „Св. Мина“ за трансформирането й в ковид-болница.

“ Нещото, обаче, което никога не съм си представяла, че ще ми се случи в това бъдеще е да се окажа в ситуация на война. Истинска война: с жертви всеки ден, полеви условия и болници на ръба. И по време на тази война пред мен да застане човек лекар – човек професор – и да ми каже, че в болницата няма персонал. Да обяснява как търси под дърво и камък свободни лекари и медицински сестри“, пише Добромира Костова в личния си профил във Фейсбук.

Пускаме целия й коментар без редакторска намеса с нейно позволение:

Малко коментар по повод днешната сесия и последната точка от дневния ред, в която гласувахме да се пренасочат 80 хил лв. останали средства от ковид бюджета на Община Пловдив към болница „Св. Мина“, която поради разни причини (които не искам да коментирам) се реши да е ковид болницата на града и областта.

Човек на средна възраст съм, горе-долу преминал младежките си години, когато се създава семейство и дом и когато се оформят мечтите и плановете за бъдещето. Живяла съм що годе модерен и цивилизован живот. Имала съм разни представи какво бъдеще ме чака, учила съм и съм работила за това бъдеще.

Нещото, обаче, което н и к о г а не съм си представяла, че ще ми се случи в това бъдеще е да се окажа в ситуация на война. Истинска война: с жертви всеки ден, полеви условия и болници на ръба. И по време на тази война пред мен да застане човек лекар – човек професор – и да ми каже, че в болницата няма персонал. Да обяснява как търси под дърво и камък свободни лекари и медицински сестри. Спокойно да говори. Да обяснява методично и фактологично откъде все пак е намерил хора, които да дойдат и да покрият графиците за новооткритите легла. Гледаш го този човек и си мислиш как той е от месеци насред бурята и пак е спокоен.

Това лекарите са друг тип хора, не знам как го правят. Извънземни са.

А отсреща съм аз – от мен се очаква да реша дали да се отпуснат пари за заплати на лекарите и останалия медицински персонал или да се отпуснат пари за лаборатория. Професорът казва, че не може да определи кое от двете му е по-важно. Само че има пари само за едното от двете. Избирай. Избирай и отделно изобщо не коментирай, че се търсят и пари за шоков фризер за плазма в Хематологията, за респиратори и за какво ли не.

Ние сме във война от месеци и поради някакви причини още сме на етап, че няма пари. И че трябва някакви хорица като мен да го играем Соломон и да режем бебето на две и да решаваме за какво да се харчат парите. А навън хора умират вече със стотици всеки ден. Наистина не съм си представяла никога, че ще се окажа в такава ситуация.

Обикаля си нашият с джипката и обяснява как бил взел милиардите за възстановяване от корона кризата. Взели сме ги на теория тия милиарди, само че сме в ситуация да се чудим едни мизерни 80 хил. лв общински бюджет за какво по-напред да се изхарчат. Оказваме се в ситуация, че една почти фалирала болница я правим първата ковид болница в страната. Ей така на юруш, пък каквото стане.

Вместо да сме хвърлили целия ресурс в болниците от месеци насам. Вместо да не сме спряли само за това да работим и всяка болница да има това, от което се нуждае…

Наистина не ги рабирам тези там горе какво чакат. Войната я губим с всичка сила. А тях ги няма. Буквално са ни оставили да се спасяваме кой както измисли. Ако измисли.