Историята на една многодетна майка в извънредното положение и социалната изолация

Поради липсата на достъп до Интернет, както и на техническа средства, две от петте деца на практика са прекъснали учебни занимания, изпитват затруднения и за храна

От къде идва искрица надежда  

Ани е млада майка, която отглежда напълно само своите 5 деца. Първото си дете ражда когато е непълнолетна и самата тя е, все още дете. В грижите за Лили, Росен, Елена, Димитър и Катерина, Ани не може да  разчита на баща им, тъй като той ги е изоставил и те живеят сами в малка къщичка, в която няма течаща вода, няма кухня, няма дори хладилник.

Положението на семейството е изключително тежко, но въпреки лошите битови условия младата майка се опитва да се грижи за децата си до колкото може. Често среща трудности да им осигури, дори най-необходимото като храна и дрехи.

Ани никога не работила, не може да чете и пише. Не може да разчита на подкрепа от родителите й, те отдавна живеят в чужбина. Понякога й помага бабата на децата, по бащина линия – Дафинка, от време на време и добри съседи носят храна и дрехи за децата.

Въпреки, че най-голямото й дете Лили вече е на 7 години, а 6-годишният Росен би могъл да посещава предучилищна занималня, двете деца не ходят на училище, тъй като Ани няма необходимите финансови възможности.

Чувството за безизходица у младата майка се задълбочава с всеки изминал ден и поради факта, че тя не може да осигури подходяща храна за изхранването на най-малкото й дете –едногодишната Катерина. Кисело мляко е единствената храна, която може да си позволи за детето.

Лошите битови условия, липсата на сигурност и подкрепа от страна на близките й, невъзможността да осигури прехраната за малката Катерина допълнително засилват отчаянието на мама Ани. Тя е объркана, не знае какво да прави, не знае от къде и как да потърси помощ.

И точно в този момент, сякаш се появява лъч светлина и надежда за младата майка.

Здравният медиатор, който помага на Ани да води децата при личния им лекар, се свързва със Центъра за обществена подкрепа „За деца и родители“ към фондация „За нашите деца“ и разказва на социалния ни работник Мария Урилска за трудната ситуация, в която се намира семейството. Тя веднага посещава дома на младата майка, разговаря с нея, с близки и съседи и прави оценка на потребностите на децата, съставя и план за подкрепа.

В следващите месеци екипът на ЦОП е неотлъчно до Ани. По време на ежемесечните си посещения в дома й, Мария Урилска й показва как по-добре да се грижи за малката Катерина, помага й да преодолее чувството на отчаяние и пълна безизходица, съдейства в попълването на необходимите документи за кандидатстване за еднократната социална помощ за първокласник,  двете най-големи деца – Лили и Росен – започват да посещават училище.

Със съдействието на Центъра за малката Катерина са закупени лекарства, осигурени са играчки, училищни пособия, дрехи и обувки за всички деца.

Въпреки че пред семейството, все още има много трудности и предизвикателства, майката Ани вече е по-уверена, не толкова уплашена. Знае, че може да разчита на сигурна подкрепа в лицето на социалния работник Мария Урилска.

Помощта и подкрепата от екипа на фондацията вдъхва кураж на младата майка, дават й увереност, че ще може да се справи с трудностите.

Извънредното положение и социалната изолация, усложни ситуацията за семейството на Ани. Поради липсата на достъп до Интернет, както и на техническа средства, двете деца на практика прекъснаха учебните занимания, изпитват затруднения и за храна.

На тях, както и на още 11 семейства, живеещи на прага на бедността ЦОП „За деца и Родители“ осигури пакет с най-необходимите за едно домакинство хранителни продукти.

За да можем да продължим да помагаме на тези и други нуждаещите семейства, подкрепете ни и вие като се включите в кампанията ни Ре:Дарител.