„И днес аз бродя в тоя скърбен град…“

Една разнолика, неспокойна душа оставя на Пловдив едно от най-хубавите си стихотворения

Една разнолика, неспокойна душа се е появила на този свят днес – тази на Димчо Дебелянов. Най-нежният поет в българската литература се ражда на 28 март 1887 г. в Копривщица.

На 9 години остава без баща. Осиротялото семейство се премества при по-големия брат, който е чиновник в Пловдив. От 1996 до 1904 година учи в гимназия `Александър I` в Пловдив. След това продължава образованието си в София, където остава да живее. Завършва школата за запасни офицери, участва като доброволец в боевете на Южния фронт през Първата световна война (1916 г.). Завинаги остава на 29 години. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота.

На Пловдив поетът посвещава едно от най-хубавите си стихотворения.

Това стихотворение не е било публикувано приживе.
Излиза за първи път след смъртта на Дебелянов
в първата му книга „Стихотворения“, 1920 г.

Пловдив

Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух гласа възглас: – Престани
да вярваш и да дириш – забранен е
на любовта плодът – и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скърбен град –
едничък дом на мойта скръб бездомна –
аз бродя за утехата нерад –

и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.

Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в „Стихотворения“ (1920) под редакцията на Д. Подвързачов, Н. Лилиев, К. Константинов. Нежен лирик и елегик, символист, бохема, хуморист и преводач, Дебелянов извървява сложен, но собствен път в лириката и открива нови посоки в развитието на българската поезия.

Още стихове от Димчо Дебелянов може да прочетете в Капана.бг.