Само преди няколко часа, Васил бе номиниран за награда "Икар" в категория "Водеща мъжка роля"
Актьорът: В Албания ме попитаха: „Как изиграхте 128 героя?“, помислих си, че се шегуват с мен
Ако трябва се правя на луд, за да се сближа с аудиторията, вместо да се отдалечаваме взаимно, допълва още той
Буковски е или обичан, или мразен, но малцина са читателите му, които нямат отношение към неговите творби. С нелеката задача, да поставят моноспектакъл по неговия роман „Всичко на масата“ са се заели актьорът Васил Дуев и режисьорът Ана Батева. Постановката ще се играе в Пловдив за пръв път на 7-ми февруари, в Драматичен театър Пловдив, а само преди минути стана ясно, че за тази си роля, Дуев е номиниран на театралната награда „Икар“ в категорията „Водеща мъжка ролья“.
Срещнахме се с Васил, за да ни разкаже повече за самия моноспектакъл, гостуването в други страни и лицата на един актьор. Ето какво разказа Дуев за Капана.Бг пред Стефка Георгиева:
Разкажи ни малко повече за моноспектакъла, който ще бъде представен в Пловдив?
Режисьор на моноспектакъла е Ана Батева. Тя е македонка, но завърши в България при Пламен Марков. Поставя както в Македония, така и у нас. Тя направи „Буре барут“, „Обърни се с гняв назад“, в Стара Загора постави „Змейова сватба“, скоро я очаква премиера и в Ловеч.
Всъщност, тя ме покани за това представление преди супер много време. Започнахме го преди около 2 или 3 години и в началото бях много несигурен. Текстът е по „Всичко на масата“ на Чарлс Буковски, но има вкарани и други елементи, за да стане една наистина богата история. Започнахме, но нещата се замотаха, защото аз трябваше да поставям във „Възраждане“, тя също имаше и други ангажименти и си казахме: „Замразяваме го“, а вече го бяхме направили до половината. И така до лятото на 2015-та… Започнахме работа отново, а в Пловдив ще може да бъде видян на 7-ми февруари в Камерна зала на Драматичния театър.
Та… по-миналото лято един продуцент прояви интерес към цялото това нещо и го подновихме. Тогава бях направил половината от „Пилето“ и си репетирахме за удоволствие. В този момент, Ана, тъй като има познанства в Македония, се свърза с няколко човека и ни записа за два фестивала. Продуцентът ни, обаче, се оказа изключително натоварен и се отдръпна. И си казахме, че така и така имаме тези фестивали, имаме и представлението – отиваме, пък каквото стане. Заминахме за Македония и там супер много ни харесаха. Преди това, с Ана поотделно се бяхме срещали с директора на Казанлъшкия театър и той веднага поиска да го поставим там. Така „Всичко на масата“ се сдоби със своя дом.
Отиваме, вече, на фестивалите в Македония и там беше направо „Уау!“ Веднага дойдоха покани и за други фестивали. Отидохме в Косово, много интересно място. Там много настояваха да нямат субтитри на този фестивал. Даже, до момента, където и да сме ходили, не са искали субтитри. Например, в Македония се разбираме лесно, обаче в Косово… Хората не искат субтитри и точно там взехме Награда за най-добро представление, както и в Албания. Хората искаха да виждат само някакви вдъхновения и енергии, чувства, гласове… Даже в Албания ме попитаха: „Как изиграхте 128 героя?“. Казах им, че се шегуват с мен. И те не, не, не… Наистина има около 10-тина – 15 героя да се изиграят, но понеже често сменям модулациите на гласа си и зрителите си помислили, че всеки път играя някакъв друг човек. Един Господ знае какъв спектакъл са гледали, но на няколко места го отразиха като най-доброто възможно.
Оттам насетне дойдоха и другите покани. Тази година ще ходим до Монголя, на фестивал, на който се явяват само постановки, които вече са спечелили някакви награди. Което означава, че ще се гледат доста интересни неща.
Кое толкова те привлече в Албания?
Бях изключително впечатлен от театралния фестивал. Там всяка вечер се представяше определена страна – постановка, музика, че даже и национална кухня, което беше супер яко. И понеже директорът на Народния театър в Албания не говори английски, а само френски (Васил също говори френски), успях не само да се запозная с него, но и да си поговорим доста.
Нямаше как да не обърна внимание на това, че жена му също е актриса и то изключително добра, но не може да играе в Народния театър на Албания. Не защото и е забранено, а защото е обществено прието така и за да играе, тя пътува 30 километра в едната посока всеки ден.
А какво ти е отношението към самата форма моноспектакъл?
Това е малко поизмислена форма. Как така някой си излиза и си говори? Много е важно да намериш причината, онова, което ти дава право да проговориш на хората и да ги занимаваш със своята си история. Именно това търсихме. Измислихме го така, че цялото това говорене се случва на погребение на един баща. И излиза моят персонаж – Чинавски, започва речта си, за да отдаде почит на своя баща, но тази реч се изменя така, че в един момент става нещо съвсем различно. Но някак си имаш този вход, през който да повярваш, че всичко това е истина. И оттам насетне всичко отива в други и други светове.
Сюжетът е изключително мрачен, но за Ана това бе много просто нещо. Тръгнахме с един драматически, трагически поглед към цялата история, което не можеш да го отмениш, но тя каза нещо много точно: „Виж интервютата на Буковски. Виж как самата му гримаса е в някаква усмивка. Лицето му не може да застане нормално, той е усмихнат от ирония и от цинизъм.“ Каза само това и обърна абсолютно целия ни поглед. И тогава всичко „заспа“, защото намерихме как да поднесем цялото това нещо с ирония и чувство за хумор, така че да не тежи. Така нито губиш усещането, нито се превръща в някакво кощунство или обругаване.
Цялото интервю може да прочетете на КАПАНА.БГ
