Габриела Манова: Разомагьосването на света се преживява мъчно

Един млад автор стъпи в съвременната литература смело. По-скоро лети из нея внимателно и търсещо. Това е Габриела Манова, която наскоро представи дебютната си стихосбирка „Навици“. Тя е носител на голямата награда „Златното яйце“ от 2019 на националния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“.

Редактор на първата ѝ стихосбирка е Иван Ланджев. Думите му на корицата на „Навици“: Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са „небесни кавички“ означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че „сълзата дели оцелелия от удавника“ пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде – и са излезли стихове.

Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?

Стиховете са писани последните 5-6 години, казваш в един друг разговор. Малко след като си навършила 20 години или точно тогава. Аз съм малко повече от 10 години по-голяма от теб. Забелязвам, че последно време т. нар. „порастване“ е особена тема сред много, даже твърде младите хора на по 18-20 години. Да кажем, по мое време някак не се усещаше този момент чак толкова кризисен или не знам как е уместно да го нарека. Някак преходът беше плавен и незабележим в много случаи. Какво е усещането сега у един млад човек като теб, с какво е тревожещ този момент, какво има в него?

Не знам дали непременно е кризисен, но със сигурност моментът е значим и объркващ. Колкото по-възрастни ставаме всъщност, толкова по-добре разбираме, че няма някакво решение или истина, които ще прозрем, когато пораснем. Според мен загубата на увереност, че човек става по-мъдър с възрастта, че ще получи отговори на някакви въпроси, се преживява мъчно. И може би оттам идва кризата, от това разомагьосване на света.

Мисля си също, че тревогата я е имало винаги, просто може би поколението, което в момента е в двайсетте си, говори повече и по-открито за страховете си. Понякога чуваме неща като „Нищо не знаете, нищо не сте преживели“, но това са драмите на обикновения човек, животът е труден дори когато привидно не е. Може би има някаква изострена чувствителност у младите хора… мисля си, че това по-скоро е благодат.

***

Към себе си преди десет години

Знам, че бързаш всичко да се случва,

но което е в изобилие, не ще пресъхне.

Учи си уроците, не избухвай.

Бъдещето не е извинение да стоиш до късно.

Не прекалявай с нищо, дори с каузата,

записвай, защото всичко се забравя.

Понякога има мъчителни паузи.

Не всичко, което обичаш, е трайно.

От себе си нямай големи тайни,

не наблягай на метафоричното.

И не ставай прекалено сантиментална:

в писането, в мисленето, в нищо.

Това, което си написала в стихотворението „Към себе си преди десет години“, сбъдна ли се?  

Някои неща се сбъднаха, на повечето още се уча.

А би ли искала да напишеш нещо към себе си, когато ще си на възраст 36?

О, да, редовно си пиша такива бележки към себе си. Обикновено преповтарям казаното в стихотворението или нещо в този дух – поощрявам се да съм по-ведра и по-малко тревожна. Но се старая да се отърва от навика да планирам бъдещето и да си обещавам някакви неща.

Как изглежда светът през твоите очи днес, това несигурно отвсякъде време, и какво ти помага да опитомяваш несигурността?

Със сигурност изглежда различно, звучи различно, ухае различно светът… Преди се понасяше, но за мен поне става все по-трудно да се дистанцирам, да съм затворена. Не че състоянието на отделеност е постоянно, но според мен се отразява с натрупване. Помага ми това, което винаги е помагало: хората, които обичам, музиката, книгите, добрата храна. Всъщност и чистенето ми действа антистресово, но това само като вметка.

Пишеш ли поезия и сега и би ли споделила твоя чернова?

Пиша поезия много рядко и много бавно. Имам две-три наченати неща, но още не са със статут дори на чернова. 🙂

Габриела Манова е родена през 1995 г. в София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Завършва „Книгоиздаване“, а в момента следва магистратура „Превод“ в Софийски университет.
Работи като редактор за издателство „Просвета“.
Печели първа награда на 36-ото издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.
Дебютната ѝ стихосбирка се очаква през есента на 2020 г.
Нейни текстове са публикувани във вестник „Култура“, „Литературен вестник“, „Кръстопът“, „Нула 32“, „Под моста“, „Аз чета“ и др. Поддържа личен блог и блог за преводна поезия.