Множество архитектурни елементи от златните години на Агората на Филипопол чакат своя нов живот
Работата по Форум-север напредва дори в студените дни и е видима за всички пловдивчани по Главната. По всичко личи, че само до месеци ще можем да се радваме на новата връзка на пешеходния център с Епископската базилика през северната част на античния пловдивски централен площад. Той ще бъде социализиран по подобие на Форум-изток – археологията между Пощата и Цар Симеоновата градина.
Най-голямата част от археологическия комплекс обаче все още очаква своето възраждане. Обектът, станал известен като „Форум-юг“, който обхваща обаче както южната, така и източната част от централния площад на Филипопол. Структурата, която в последните години все повече се нарича от експертите поради спецификите си като „Агора“, тъне в бурени и забрава дълги години.
Обещанията и надеждите са това също да се промени в най-скоро време. През последните месеци се работи по оформянето на документалната част за възраждането на обекта. Предстои проектирането, след което избора на изпълнител и след това – реалната дейност по социализация и на тази част от площада.
Тук ви предлагаме една кратка фоторазходка сред множеството богатства, които са струпани на обекта през годините. Неговият живот като археологическа ценност започва през 1971 година, когато се откриват останки по време на строителството на пощата и разчистването на квартала. Тогава там работи екипът Джамбов-Матеев. По-късно, покрай строителството на автомобилния подлез, който свързва „Мария Луиза“ с улица „Гладстон“ обектът отново е проучван, вече от археолог Елена Кесякова. На различни места и в различни моменти са извършвани частична консервация и реставрация. В някои от магазините пък има струпани разнообразни архитектурни детайли.
Струпаните детайли показват използването на разнообразие от строителни материали през вековете на Агората – както пясъчник, така и мрамор и гранит. По същия начин се вижда и стиловото богатство от разничните архитектурни ордери, които Римската империя е използвала през годините, като сред разпръснатите обекти се откриват части от тавани, фризове и др. с различни животни и други изображения.
Впечатляващи са и различните колони. Откриват се голямо разнообразие от колони – големи капители и бази на колони, както и самите вертикални подпори – запазени са някои високи почти по два метра колони. Има дори и изключително рядко срещаните през периода колони с канелюри.
Сред находките има и постамент с надпис.
Ясно се проследява стилобатът – основата, върху която са били колоните, които са ограждали откритата част (ареята) на агората. По него върви и улеят, който е извеждал водата. На място ясно си личи преустройството на площада – новият сиенитен улей, който е поставен на няколко сантиметра върху по-стария.
Част от стилобата попада под сградата на Пощата. Уви, балконът, който огражда съвременната сграда, не е в добро състояние и на места от годините течове са се образували „сталакмитни“ структури.
Състоянието на подземния етаж е потресаващо за центъра на Пловдив. Избити са прозорци, а както частта под балкона, така и самият етаж с напълно разбити прозорци и врати по-скоро плаши, отколкото да е адекватен съсед на безценната археология. Дали бъдещият проект ще интегрира по някакъв начин тези структури, които са част от сградата, собственост на Пощата, или разнообразието от подходи ще останат заключени, а излишният неизползваем балкон ще продължи да пази сянка на археологията, ще се разбере в следващите месеци, когато разберем бъдещия проект.
Да документира археологически разкопки е допустимо за недоучилия изкуствЕНолог СОБСТВЕНИК НА АРХИТЕКТУРНА ФОНДАЦИЯ.
Докато дипломирани квалифицирани архитекти в Колегията едвам свтрзват двата края след инДжинеринг-ИМПЕРИАЛиста Иб. ТОТЕВ мамин, то няма нужда КараКАЛИНКА да продава на краставичарите краставици като поучава и раздава оценки преди да получи задължителните ОЦЕНКИ.