Епохален взрив, рокендрол и пого на шоуто на Марки Рамоун в Пловдив
Пънк иконата и
бандата му промениха града
Blitzkrieg Gunther
Още по светло пред Стейдж 51 тълпа надига бири и скандира Рамоунс и откъси от техни парчета. Предстои концертът на великия Марки Рамоун и неговата банда Marky Ramone’s Blitzkrieg. Вътре ври и кипи от пънкария, подскоци и тръскане на глави пред подгряващите банди. В този миг Марки и бригадата му се готвят за рокендрол класиката си с по няколко питиета в бекстейджа.
Съпорт бандите свършват и настава големият момент- на сцената първи излиза единственият жив от великите Рамоунс- Марки, а тълпата не може да повярва, че това се случва в Пловдив. Той е икона- носител на Грами, един от Рокендрол залата на славата и един от патриарсите на пънка.
Марки вдига ръце с палки и казва „Ще ви сритаме отзад“. След което от сцената върху публиката се стоварва истинка рокендрол лавина, която помете всичко в четвъртъчната вечер. До Марки застанаха басистът Греъм Вандервийн, аржентинският китарджия Крейзи Джо и именитият бивш вокал на Мисфитс – Майкъл Грейвс.
Зазвучаха класическите парчета на Рамоунс, изпълнени от един от създателите на великата банда, хвърляха публиката в еуфория. Безспирна еуфория. Пауза между 32-те парчета нямаше. Шоуто нямаше спирка. С края на всяка песен басистът отброяваше 1 -2 -3- 4 до следващото изпълнение. Феновете се размазаха от кеф и пого. Пред сцената се вихреше истинска акробатична школа. Испанският мениджър на турнето с огромна мъка и помощта на сотаджии удържаше прогото да не прелее върху сцената. Красиви яко татуирани фенки заливаха с бира борещите се да се докопат до някои от музикантите пънкари. Грабвайте телата, крещеше поне 150-килограмов тип с дъново яке, който изстискваше като лимони бирените кенове почти на екс.
Майкъл Грейвс блестящо флиртуваше с публиката и удряше Пет на всяка подадена ръка. Пееше почти на ушенце на премазаните предни редици. Крейзи Джо редеше изкъртващи рифове и почти не стъпваше на земята. Басът на Греъм Вандервийн напомняше бомбардировките на Диди Рамоун от най- паметните години на пънк ерата. А отзад ръцете на светкавичния Марки почти не се виждаха, докато той стоварваше канодадата си от ритъм върху безпаметно изкофялата тълпа. Най-интересното от шоуто бе, че бандата говореше на пловдивските си фенове не с думи, а с музика и уникалното си сценично поведение. Но всички разбраха тяхното послание- че рокендролът никога няма да умре.
След над 30-те парчета, останали в историята на пънка, Марки и компания отдадоха почит на великите Синатра и Армстронг с вечните им химни „My way” и „It’s a wonderful world”. Никой от майните не вярваше, че това събитие ще има край, който дойде с три биса.