Пловдивчанката представи първата си книга за приложен театър в родния си град през пролетта, а днес се завръща с премиерата на документалния филм „Артисти за деца“ в рамките на фестивала Златен ритон
Образованието в конвенционалния му вид е в колапс, смята режисьорът и преподавател в НБУ
На 16 декември от 15.00 ч. в LUCKY Дом на киното в Пловдив ще се състои премиера на филма „АРТИСТИ ЗА ДЕЦА“ като част от селекцията на 28-мия ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО ДОКУМЕНТАЛНО И АНИМАЦИОННО КИНО в програма „Открити хоризонти“.
Продуцент, сценарист и режисьор: Елена Панайотова
Композитор: Николай Иванов (ОМ)
Монтаж: Павлина-Калина Церовска
Оператори: Атанас Георгиев. Борис Герец, Елена Панайотова, Златан Гуглев, Зоуи Д’Амаро, Костадин Георгиев, Симона Георгиева, Хишам Сами, Христо Симеонов
Филмът е реализиран с подкрепата на НФ „Култура“ и програма „Кулутура“ на Столична Община.
Билети на касата или https://kinolucky.com/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD…
Филмът разказва за програмата „Артисти за деца“, в която за петнадесет години са се включили над 300 артисти от четири континента и 5000 деца сираци от България до Африка. Режисьорът ни отвежда на пътешествие назад във времето към възникването на програмата в местния дом за деца в родопското село Широка лъка и пренасянето й от български екип артисти в домове за деца в Кения. За приложния театър, маските, ролевите игри и възможността за социална промяна за хора в уязвимо положение – разговор с Елена Панайотова*.
Елена Панайотова е театрален режисьор, продуцент и педагог, изиграла ключова роля в появата на нови тенденции в театралната практика в страната. Повече от 25 години работи като режисьор на драматични, куклени и оперни спектакли в България и чужбина. Дългогодишен преподавател в Академия за изкуства в Утрехт, Холандия, както и в НБУ. Нейни спектакли са получавали престижни награди и номинации и са представяни на различни европейски фестивали. Носител е на Награда “Пловдив” за 2019 г. за спектакъла „Принцът на морето и принцът на земята” в Държавен куклен театър – Пловдив, номинирана е от Столична община за изключителни постижения в сферата на изкуството за режисурата на спектакъла „Шахнаме: Сказание за Зал“ в театър „Азарян, София 2021, и други. Поставяла е също в Драматичен театър – Пловдив и в Държавна опера – Пловдив.
Как успя да събереш 15 години в една книга и едни филм?
Не беше лесно. Първо се започна с фотоизложбата, където човек трябва да премине през 1000 снимки, да се откаже от много от тях и да преживее всичко това отново. После бе книгата, където си мисля че успях да предам това познание и чак след това дойде филма.
Режисьорът Елена Панайотова представя първата си книга
Атанас Кънев и Елена Панайотова с изложба за Африка
Колко време ти отне?
Документалният филм отне много време, всъщност той за това се появява малко по-късно защото ми трябваше време самата аз да имам рефлексия. Взех камерата и тръгнах из Европа да правя интервюта с различни хора, участвали в проекта. Били те спонсори, директори на училища, на домове, пораснали деца… така, че имаше една огромна обиколка и интервюта с много хора, споделящи вече от рефлексията на отминалото време какво е тя за тях.
Работата си е работа, но тя в твоя случай е обвързан с много чувства и емоции?
Това за мен беше много вълнуващо, така че надявам се че съм събрала есенцията и ще е интересно за хората. Надявам се, че не сме прекалено бъбриви, защото може да се изкушиш да казваш и още, и още, и още, когато това е едни проект от 15 години и филмът разказва всъщност през тези хора и интервюта за историята на проекта на живота ми, който нарекохме „Артисти за деца“ и който в крайна сметка 15 години въвличаше може би над 5000 деца от България и Африка и над 300 артисти от 4 континента, които аз някак си съм успяла да ръководя.
Какво означава всичко това за теб?
Много съм благодарна на Зорница София и филма „Майка“. Той някак си ме събуди и си казах „Ок, има смисъл да се сподели каква е истинската история“.
Историята на пловдивчанка разказва новия български филм „Майка“
Какво един български екип действително е направил (защо това е един български екип) да работи изключително успешно с деца сираци години наред, когато все още имаше домове, дори нямаше все още Агенция за закрила на децата, и тази програма успешно да бъде транспонирана в Танзания и в Кения основно. Българският екип да обучи други артисти, да работи в интеграция в мултикултурни екипи и въобще да даде своя принос в едно световно течение, каквото е приложния тетатър. Това е една практика на световно ниво, която може да вдъхновява.
И по важното, според мен, много по-ясно е видимо колко огромен ефект има изкуството и театъра върху децата, независимо дали те са сираци или не са.
В нашето общество в момента Изкуството отсъства от образованието. Ако в Африка беше в кризисно състояние, си мисля, че сага в България нашето образование е в най-голяма криза. Ако въобще искаме да имаме бъдеще в тази държава е много важно изкуството да се върне в образованието (нещо, което аз съм описала в книгата, във филма няма как да се види, но това са едни тенденции отпреди 40 години, може би).
Вече в почти всички западни страни има театър в образованието. Има приложен театър и е практика това, което доказва и филма. Само че ние го доказваме чрез нашата практика, всички тези хора които са живели това 15 г, включително и деца сираци, които имат успешни истории, които след толкова години споделят своето преживяване, колко важно е за изграждане на личността и образованието театърът, драмата да влезе в средното образование.
Много бих се радвала, ако този филм пробуди диалог, да говорим за това и някак си да предизвика действие. Защото е много трудно с тези променящи се правителства, дори когато успявам да имам разговор с министър на културата, той веднага бива сменян или имаме нови избори и някак си не успявам по този начин. Така че се надявам филмът да може да достигне до по-голяма публика.
Елена Панайотова е доктор по театрознание и театрално изкуство към Нов български университет. Преподавател по актьорско майсторство и режисура, и театрална антропология в Нов български университет (1995-2000; 2017-2022), преподавател по театър в Университет за изкуства в Утрехт, Холандия (1999-2013). Гост преподавател в Националния университет в Сан Хосе, Коста Рика (2011). Води обучителни ателиета по театър в Европа и Африка.
Режисьор и фотограф доведоха Африка на Главната – ГАЛЕРИЯ
Съосновател и председател на фондация „Ден Гри“, чрез която от 1999 г. реализира и продуцира над 100 международни театрални проекти. През 2003 г. инициира ежегоден проект „Лятна театрална академия за деца в риск“ в с. Широка лъка, който от 2010 трансформира в международна програма „Артисти за деца“ в Кения и България. Проектите, които ръководи в сферата изкуство и образование, въвличат над 300 артисти и 5000 деца от четири континента. През 2016 г. инициира и ръководи проект „Performance Art for Youth Africa“ (PAYA) в Кения и Танзания, който е сред 8-те от общо 1800 проекти подкрепени от ЮНЕСКО.
Спектаклите на Е. Панайотова са били в селекцията на множество европейски и национални театрални фестивали и форуми(Сърбия, Македония, Унгария, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Германия, Холандия, САЩ, Иран и др.).
Вижте най-красивата любовна история от Древна Персия на „Сцена на кръстопът“
Вижте също Програмата на фестивала Златен ритон за 16 декември 2024 г.