Трудно може с думи да се предаде онова, което направиха снощи в Дома на културата Косьо Цеков и най-добрите музиканти на България. Магическо усещане, което едва 200 пловдивчани имаха привилегията да изживеят срещу смешните 10 лева. Другите просто не знаят какво пропуснаха като не се качиха на романтичния Ферибот на Косьо ( от новия албум „Вземи ферибота за вкъщи”, който той представи снощи).
Косьо Цеков дойде като лирична утеха след картечния твърд откос на виртуоза на барабаните Карл Палмър, който измести с няколко сантиметра Синдикалния дом на юг. Докато геодезистите измерваха с колко точно е мръднала сградата, Цеков успокои мислите, сърцата и душите с вълшебните си композиции и може би я намести. Бе като дълга любов, в която всички в залата се усмихваха без дори да се усещат. Правеха го и музикантите на сцената. Щастието бе заразно, а вирусоносителят бе Косьо. Благодарим, маестро, рева залата след биса, в който Цеков заедно с Иван Лечев бяха като на борда на ферибот във вълните от вдигнати ръце.
Иначе, за статистиката, концертът на Константин Цеков продължи два часа. На сцената бяха Иван Лечев, Стефан Цеков, Мишо Йосифов, Ивайло Звездомиров, Васил Енчев, Димитър Константинов. Бяха представени повече от 12-те композиции в новата му тава. Звучаха и песните от предишните му албуми, по текстове на съпругата му Живка Шопова, която бе някъде в сенките на залата. Приказване от сцената нямаше. Не случайно. То е за онези, които не могат да се изкажат с музиката си. А Цеков не е от тях. И има още много какво да ни каже. Вярваме в това и чакаме следващата му голяма реч. 
