Два биса за италиански факири на струните за старта на китарния фест

Британецът Гари Райн обожава да свири на мъничка сцена пред малко хора заради личната връзка с публиката

Имало една тъжна черна котка. Вървяла из града и била неспокойна, дори депресирана. Черната котка търсила тихо и спокойно място. Някъде, където може да заспи. Да заспи и да сънува. Да сънува, за да бъде щастлива. А нейната единствена мечта била да бъде бяла котка. С тази кратка философска история, италианското китарно дуо Брускерс представи една от изумителните си композиции снощи в Камерната зала на Драматичния театър. Музикантите откриха Международния фестивал на китарата, който ще продължи днес и утре. Двамата с изискан хумор и мини театър
изпълниха известни мелодии по един доста романтичен начин. Еудженио и Матео дори бяха извикани два пъти на бис и трудно пуснати от сцената.

Начало на международната китарна фиеста обаче даде композиторът, преподавател, обожател на китарата от 8-годишен Гари Райн. Най-впечатляващото в личност като него е, че въпреки отличието му от Кралската музикална академия, почетното членство в Кралският колеж, купищата награди,
Гари Райн говори с почитателититулуването от страна на Принц на Уелс, Гари Райн най-много обича да свири пред шепа хора. Така усеща емоциите на всеки един от публиката, успява да усети как въздейства китарата върху хората. Да вдигам очи и да гледам хората над мен, а не като на големите сцени, където са под краката ми. Искам да свиря на мъничка сцена пред малко хора. Свиренето на акустична китара става по-лично и вече има интимна връзка, каза Райн след емоционалното си представяне в Драмата.
Раздаваха се и автографи, след края на концерта