От Жардел е останало само името му, смята освободеният от Черно море защитник
Отрочето на Ботев Николай Домакинов застана пред читателите на Под тепето в едно откровено интервю. За раздялата с Черно море, за “бъдещите творчески планове”, за любовта и страстта го разпита Иван Кирев.
– Ники, сега си свободен играч. Как се стигна до раздялата ти с Черно море?
– След мача с Калиакра (Каварна) влязоха шефовете на Черно море и казаха, че на мен и на Данчо Юруков няма да се разчита повече и ще ни освободят от отбора. Но мотиви за това тяхно решение нямаше. Не е заради загубата от Каварна, тъй като аз от втория мач бях контузен и не можех да взема участие в срещите. И изведнъж това нещо…
– Как се почувства в този момент?
– Не са приятни тези неща, които ми се случиха. Но това е професията на футболиста. Щом са решили, че това е правилно и предприетият им ход ще подобри резултатите в тима – ОК.
– Обиден ли си на някой в Черно море?
– Не, напротив. В Черно море изкарах прекрасни три години и половина, в които изиграх доста мачове в лига Европа – с Щутгарт, Сампдория, ПСВ Айндховен и други по-малки тимове. Играх финал за купата на България и станах трети с този отбор. Това са най-хубавите мигове във футболната ми кариера досега.
– Какво става с Марио Жардел? Ще играе ли този човек?
– Още със слуховете за неговото идване в Черно море като световна величина с безспорни качества мислех си, че той ще носи тима на гърба си и ще бележи гол след гол. Но след идването му това, което показа като качества и начин на игра, си промених негативно мнението за него. Защото футболните хора в България видяха, че от него е останало само името му. Като характер е един прекрасен човек и професионалист.
– Сега всички канари се питат дали ще преминеш в твоя роден Ботев?
– Ако ръководителите на Ботев преценят, че имат нужда от футболист като мен, винаги бих ги изслушал. За нещо по-сериозно- трябва да се седнем на масата за преговори. Засега никой от Ботев не ме е търсил.
– Оферти имаш ли в момента?
– Оферти имам. Но не е свършило първенството.
– Как виждаш новия Ботев?
– Откакто съществува новият Ботев не съм гледал техни мачове на живо. Но това, което чувам и чета по вестниците и резултатите, които показват, мисля че Ботев е един млад и перспективен тим и в бъдеще може да бъде фактор в българското първенство.
– Би ли пил ракия с Димитър Христолов?
– Нямам нищо против да пия ракия с Димитър Христолов. Аз обаче не пия ракия, но мога да пия минерална вода и сок с него. Не съм злопаметен човек, въпреки всичко, което направи с мен. Но всеки човек си носи кръста. Щом е сметнал, че това нещо е правилно, а именно- да ме сложи на пост далеч от терена и от понятието футболист, явно е прав за себе си.
– Беше ли в този момент антиботевист, че не подписа нов договор с Ботев? Имаше много упреци от ултраси на жълто-черния клуб към теб заради този факт?
– Аз никога не съм бил антиботевист. Винаги съм казвал, че отборът, който ми е на сърцето, е Ботев Пловдив. Аз съм юноша на този клуб, израснах в него и стигнах до националния отбор. Когато ме упрекваха някои фенове, че аз не съм искал да играя за отбора, бях единственият човек, който даде глас за безхаберното управление на Димитър Христолов. Не исках да подпиша не заради Ботев, а заради човека Христолов. Видяхте с неговото управление и виждане за футбола докъде се стигна. Докара отбора до просешка тояга, което се случи малко по-късно. Винаги съм казвал, че Ботев е в топ три на отборите със славна футболна история, след Левски и ЦСКА. Мястото му не е в зоната на изпадащите. Камо ли за В група.
– Някаква любопитна случка с Димитър Христолов имал ли си, която не можеш да забравиш?
– С него любопитни случки много. Но две не мога да забравя никога. Едната бе когато преподписвах нов договор, той не искаше да ми завиши със сто лева заплатата. Каза ми, че нямал, но в същия момент синът му на другата маса извади една пачка с 50 левови банкноти и каза на баща си: „Дай му тея пари и да си тръгва“. Но в същия момент си прибра пачката в джоба и аз тогава се почувствах много унижен. Все едно съм отишъл да се моля за неговите пари. Почувствах се като лека жена в този миг. Точно се бях върнал от Америка, от лагер с националния отбор. Друга незабравима случка с него имах, когато не исках да подновя договора си и тогавашният селекционер на националите Христо Стоичков разбра. Дойде на стадиона по време на тренировка с Димитър Христолов и пред всички играчи се развика с думите: „Няма да му подписваш договор с този Селски, щом не ти дава един лев“. В този момент Христолов стоеше като гръмнат, мълчеше и караше Стоичков да се успокои.
– Участвал ли си в уговорени мачове?
– В отборите в които съм играл – Ботев и Черно море – никога. Такова нещо не е имало или не е стигало до моите уши. Аз щях да съм първият, който нямаше да играе в този мач. Чувал съм от вестници и сайтове, че повечето мачове на Локомотив през шампионската им година – 2004 са били уговорени. Не знам обаче това дали е вярно.
– Имат ли българските футболисти проблеми с алкохола и нощния живот?
– Това са само едни от купищата проблеми в българското първенство. Много от младите момчета с качества на футболния терен се провалят с алкохола и нощния живот и остават в миманса за бъдещи успехи.
– Ходиш ли често на барове?
– Не ходя много по баровете. Естествено и аз съм човек, и понякога ходя на тържества на мои близки хора. Но това е от уважение и гледам да не прекалявам с вечерния час. С футболисти съм излизал, когато бяхме трети с Черно море и тогава с играчите поляхме бронза.
– Как минава един твой ден, когато не играеш?
– Сутрин отивам на фитнес. Тренирам по час и половина и след това грабвам на преден план семейните задължения.
– Семейни задължения?
– Да, от една година имам сериозна приятелка. Казва се Нина. Тя е пловдивчанка. Много се разбирам с нея. Тя напусна работата си, за да дойде при мен, когато играех в Черно море.
– За сватба мислите ли?
– Мислил съм по този въпрос. Но това ще стане, когато му дойде времето.
