ДИПОЗЕ и модерните болнични сгради в комплекса на днешния Медицински университет

Голяма част от комплекса на днешния университет е строена между двете световни войни

Много от сградите са построени след събрани дарения от пловдивчани

Основите на днешната основна част на Медицинския университет (или ВМИ) – „заключена“ между улиците „Любен Каравелов“ и булевард „Васил Априлов“ в източното подножие на Младежкия хълм са положени веднага след Освобождението.  Там се издига първата сграда на Държавна болница, проектирана от Пиетро Монтани – италианецът, оставил много следи в Пловдив със сградите на Областното събрание (днес Исторически музей – Съединение) и Мъжката гимназия, днес ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“.

Постепенно болничният комплекс се разширява. Покрай трудното справяне с ширещата се туберкулоза след Първата световна война се появяват много павилиони за справяне с болестта, строени до голяма степен с дарения от пловдивчани. Други интересни архитекти свързват живота си с комплекса – Лазар Нанчев, Борис Градинаров, Надежда Нанчева и други. В следващия текст изкуствоведът Васил Макаринов от фондация „Български архитектурен модернизъм“ разказва за част от сградите в комплекса – строените между двете световни войни:

Сериозен дял от архитектурната история на България са болничните сгради, изграждани в периода между двете световни войни. Често пъти те са част от големите хигиенни и социални инициативи, развивани или от общините, или от  отговарящите за това държавни служби, но понякога и от частници. Ценни сгради от тази типология – санаториуми, болници и пр., могат да се видят в редица големи български градове, при това със завидни естетически качества от гледна точка на модернизма.

В София, например, много от болничните сгради, изградени в 1920-те, 1930-те и 1940-те са дело на важни имена в архитектурната ни история като Виктория Ангелова-Винарова, Георги Овчаров, бюрото на Станчо Белковски и Иван Данчов, Параскева Ганчева и др. В Пловдив от междувоенния период също се познава сградата на частната болница на д-р Койчо Коев на ул. „Иван Вазов“ по проект на арх. Асен Семов, изпълнена 1932-33 г. – прекрасен образец на модернизма, за съжаление неоцелял до днес. Големият комплекс на Държавната болница, днес Медицински университет, известен и като ВМИ, разположен в подножието на Джендем тепе, остава обаче сякаш почти непознат.

В този голям парцел, заключен между бул. „Васил Априлов“, ул. „Любен Каравелов“ и Джендем тепе са включени различни сгради с медицнинско предназначение, строени в различни периоди от следосвобожденската история на Пловдив, сред които, вероятно, най-добре познатата е проектираната от италианския архитект Пиетро Монтани сграда на главния болничен павилион около 1883-4 година.

Най-голямото разрастване с нови сгради се случва в периода между двете световни войни и особено през 1930-те, когато се строят различни нови павилиони. Повечето, уви, са изгубили своя автентичен облик и днес са останали неразпознаваеми с нищо – надстроени, пристроени, покрити със стиропор и нови дограми с погрешна артикулация и напълно погрешно подбрани цветове – сериозен проблем, с който непрестанно, и то в ускоряващи се темпове, се сблъсква нашата междувоенна архитектура поради неразпознаването ѝ като ценност, съвсем не само в града под тепетата. Тук говорим за една архитектура, изключително функционално мислена, без първична показност и помпозност, работеща на интелектуално ниво с пропорции, съотношения, текстура и пр. и по този начин – истински красива.

Първо ще започнем с годините след серията земетресения от 1928 г., познати като „Чирпанското земетресение“. В отговор на възникналия проблем с многото разрушени обществени сгради, за да бъде организирана държавната помощ, е създадена подчинената на Министерството на вътрешните работи и народното здраве Дирекция за подпомагане на пострадалите лица и населените места от земетресението през 1928 година (ДИПОЗЕ).

По този начин, на много места в пострадалите райони се издигат нови храмове, училища, кметства и др. Изграждат се и болници. Още през същата година са организирани три санитарни отряда, имащи за задача да констатират здравословното състояние на пострадалото население в пострадалите Пловдивски, Старозагорски и Хасковски окръзи, като техните констатации стават ключови за по-нататъшната помощна и възстановителна работа. Според изчисленията, необходимите средства за възстановяването само на обществените сгради, са 1 милиард лева, като отпуснатите средства, с които ДИПОЗЕ разполага, са 100 милиона лева. Приоритетно се възстановяват повредените вече съществуващи сгради и болнични заведения.

Какво е обаче положението с Държавната болница в Пловдив след земетресението? На практика, щетите не са били кой знае колко сериозни, но, все пак, се предприемат нови строежи поради така или иначе морално остарелите сгради – неподдържани и отеснели. Главният павилион на болницата от арх. Монтани – една от малкото солидни сгради в комплекса – е ремонтиран. Решено било за болницата в Пловдив да започне изграждането на детско-гинекологически и инфекциозен павилиони, морга и нова кухня с пералня, но също така да се завърши и една започната и изоставена, още в строеж, сграда за туберкулозно болни.

Строителството на тези павилиони не се извършва едновременно в годините след земетресението. Сред първите изградени е сградата в източния ъгъл на комплекса, вместяваща отделенията за детски болести и акушерство и гинекология. Известни сведения за авторството на сградата няма, но около 1931 г. вече е била завършена.

Сградата впечатлява с някои много характерни за ранните прояви на модернизма похвати в дизайна Интересната композиция от различни по височина обеми е насечена от няколко тесни и високи ризалита, в които се вместяват 3-те стълбищни клетки. За да се подчертае издължаването им във височина, тези ризалити са с характерни 3-ки лентовидни отвесно издължени прозорци, завършващи със сводове.

Стълбищният ризалит на средното, разположено в североизток крило, което надстърча с етаж над останалите 2-етажни секции, е оформено в доста модерен дух – то няма скатен покрив, а корнизът му е с надигания откъм ъглите. За нещастие, за архитектурните достойнства на този обект съдим единствено от публикувани в пресата от периода архивни снимки. Към момента сградата е надстроена с един етаж, което напълно са променя пропорциите. Изчезнал е и характерният завършек на обема на средното стълбище. Объркан е и растерът на дограмите, а подбраната цветова схема е несъвместима със стила на модернизма.

Сградата на построената по същото време отново от ДИПОЗЕ морга също впечатлява със своята архитектура. Разположената в източния край на двора на комплекса, тази малка двуетажна сграда също може да бъде приета като добър представител на ранния модернизъм.

От особен интерес е г-образната веранда, няколкото засводени прозореца и завършващото стъпаловидно (с привкус на ар деко) оформление на фронтона над входа. Към момента от автeнтичността на зданието не е останало много, но поне обемите са запазени, така както и характерните фронтон и засводени прозорци.

Подбраният бял цвят също е точен, няма и надстройки и пристройки освен „усвоената“ веранда. Недалеч, разположена централно в триъгълния двор на болницата, се намира и сградата на кухнята с пералня, отново строена със средства от Дирекцията, за чийто автентичен вид трудно можем да съдим по това, което е останало днес.

Интересна е и историята на следващата сграда, на която ще се спра – четвъртият от няколкото инфекциозни павилиона, изградени в периода след първата световна война. Като отговор на епидемията от туберкулоза, още от началото на 1920-те, започва изграждането на различни постройки, които да приютят заразно болните. Първите два – скромни малки едноетажни здания с двускатни покриви – са завършени през 1921 г. и 1923 г. в подножието на тепето.

Третият, отново изграден в стръмните склонове на тепето (поради което и силно критикуван от ДИПОЗЕ), е значително по-голям като размери, на няколко етажа, предвиждащ да побере 50-60 легла. Строителството му започва още през 1924 г., но по ред причини, свързани с преработването на плановете му, проблеми с отдаването а търг на строител, липса на средства и др., до земетресението през 1928 г.  той е все още в строеж. Завършването му, заедно със целия му инвентар, е поето през 1930 г. от ДИПОЗЕ и през 1931 г. е отворен и разполага с 85 легла.

От особен интерес, що се отнася до архитектурата на Модерното движение, е сградата на четвъртия павилион за туберкулозно болни, носеща името на Д-р Христо Аджаров – лекар от Пловдив, основал фонд на негово име за събиране на средствата за построяване на сградата, сам дарил към 150 хил. лева. Макар включен в плана на ДИПОЗЕ, той е изграден малко по-късно от павилиона за детски болести и акушерство и гинекология и от моргата, открити още 1930-31 г.

За разлика и от по-раншните инфекциозни павилиони, той е изграден по-встрани от склоновете на тепето, на място, позволяващо така търсеното и важно за лечебния процес ослънчаване – по протежението на бул. „Васил Априлов“. Заради специализираното предназначение на постройката, през 1933 г. като консултанти по разположението и плановете, е поискано мнението на специалисти в сферата – д-р Ал. Недялков (управител-лекар на детския санаториум във Варна) и самия д-р Хр. Аджаров.

Първоначално архитектурният проект е възложен на арх. Надежда Нанчева от Окръжното инженерство, като е предвиждал 100 легла и изпълнение в 2 етапа. Проектът не е приет от Дирекцията на народното здраве, поради което изготвянето на планове е възложено на Министерството на благоустройството, предоставяйки само общата им идея. През 1934 г. проектът е поет и завършен от заведующия архитект на Областната архитектурна служба Асен Живков (завършил архитектура в германския град Брауншвайг), а строителството е осъществено през 1935-36 г. Характерно за естетиката на модернизма, но и функционално от гледна точка на ослънчаването на помещенията, е стъпаловидното вдаване на етажите във височина, като по този начин се образуват тераси – похват, прилаган при редица болнични сгради в периода, осигуряващ обилното ослънчаване на помещенията. Павилионът е предназначен за 60 болнични легла, като всички стаи – с югозападно изложение – имат достъп до терасите.

Към момента сградата е пристроена и надстроена, като единственият запазен отличителен елемент е групата ъглови прозорци на стълбището откъм бул. „Васил Априлов“. От терасите, гледащи на югозапад няма и помен, а приложената към момента цветова комбинация не е особено коректна спрямо периода на построяване.

Макар съвсем не без архитектурно-естетически качества (поне в своя автентичен вид), а и с интересна история, сградите на Медицинския университет в Пловдив все още остават малко непознати. Както много често се случва, това е резултат от една страна от много промени, засегнали автентичността, заличавайки необратимо фините пропорции, автентичните елементи, цветове и пр., но от друга страна и поради съвсем естественото често сменяне на функциите на павилионите според нуждите на всяко болнично заведение. Все пак, за първи път тук се вкарва в обращение архитектурната история на Четвъртия павилион за туберкулозно болни, чийто проект вече не е анонимен, като се надяваме в бъдеще да успеем да идентифицираме авторите и на другите обекти в комплекса, показвайки че тези сгради са неделима част от културната история на Пловдив.

Източници на информация:

• сп. БИАД, бр. 2-3, 1931 г.
• „Комитет за построяване с волни пожертвувания павилиони туберкулозни болни при пловдивската държавна болница“, Пловдив, 1938 г.