Днес решихме да си направим културно-масово мероприятие. След като разумно изчакахме всеки желаещ да изпълни неделните си хигиенни навици, се събрахме у пианистката Мила, за да гледаме извънредното включване на Националният Оперативен Щаб за борба с коронавируса.
Там вече бяхме натрупали практически опит, как да се позиционираме 26 човека и едно пиано, колкото бяха социално-ангажираните към капсулирания живот във входа ни, на пространство от 32кв.м. Чичо Милорад небрежно се излегна на дивана в цял ръст, Гинчето и Марчето, застанаха в противоположните ъгли на стаята, дядо Гатю си дойде направо от банята с малко пластмасово столче, върху което допреди малко си бе стъргал петите, а баба Стояна си носеше и чувала с прежда, за да не си прекъсва плетенето.
Включването започна и всички трепетно заслушахме. Толкова и толкова заболели, в този и този град. „Мерките ще се засилват, чакаме влошаване на обстановката”, занареди дневния си доклад ген. Мутафчийски.
-Боли ма, изрепчи се Милорад. – В пандиза беше по-зле, аз при Гинчето мога и 2 години да откарам така.
-Мръсница, изсъска Марчето.
-Тихо,- въдвори ред баба Стояна.- Уроспии сте и двете.
-Добре де, – включи се дядо Ваню. – Те как тъй знаят колко са болни, кат не праят тестове.
-Щото правят, на който прояви симптоми, – разясни Венци.
-А, начи аз може съм болен, ма нищо да не усещам, загря Пеню.
-Може я,- подпря го Венци.
-И сега всички ще се заразим, щот не носиш маска. А докога така,- включи се Анани, който държеше магазин за бельо в МОЛ-а и връщаше 2 кредита?
– Докато каже генерала, – натърти баба Стояна! – Като не ти харесва, ходи на полето, вчера обявиха че няма кой да прибира реколтата! Калпазани такива!
-Добре, аз пак да питам, – отново се включи Пеню. – Значи като ходя в парка, може да се заразя, нали така?
-Точно така бе, спреляк, – затапи го отново Венци. – Социално безотговорен си ако ходиш в парка!
-Добре, ама в цеха сме 150 човека, на 3 смени, значи там не мога да се заразя?
-Там се жертваш, за да не спре хептен икономиката, – наконтри го отново Венци. – После ще ти дадат тиквен медал!
-А полицаите, тях дъжд и сняг ги валя тези дни, зажали ги Марчето.
-Да мрат, мама им стара, ушевци, – изплю се на пода Милорад!
– Те ограничават движението на хора между градовете, за да не се разнася заразата, – отново разясни Венци.
– Ба, спират, – ухили се дядо Ваню. – Попълваш декларация и ходиш дет си искаш. Тия марули, да не мислиш че от пазара ги нося?
– Ееех, момчета, – намеси се тежко дядо Гатю. – На мен най-накрая ми олекна.
– От какво бе Гатьо па на теб ти олекна, – настръхнахме всички?
– Ми аз много срам брах, че туй, навремето, като тропах на милицията, кой разказва вицове за бай Тошо, било нещо лошо, пък сега гледам, всички качват снимки по разните му там Фейсбуци-Мейсбуци и назидателно пръст размахват, кой се припича по пейките. Пречистен се чувствувам някак си, – облекчено сподели дядо Гатю.
Объркани и разстроени, се прибрахме всеки дома си, раздирани от вътрешни противоречия.
