Актрисата Таня Костадинова е родена в Бургас. След като завършва гимназия, тя се премества в Леуварден, Нидерландия, за да учи мениджмънт. Намерението ѝ е да се прехвърли в специалност фотография, но за бакалавърска степен искат високо ниво на холандски език, който Таня не владее. След завръщането си в България, за да кандидатства за фотография, тя не намира свободни места и получава съвет да учи друга специалност за семестър, преди да се прехвърли. Таня избира танцов театър, което е нещо познато ѝ от детството. През първата си година изучава актьорско майсторство, а Васил Димитров и Цветана Манева я насърчават да остане в програмата. Завършва с диплома по актьорско майсторство в Нов български университет и участва в спектакли на Народен театър „Иван Вазов“ и Младежкия театър, докато все още е студентка. Решена да учи кино, актрисата шеговито кандидатства, но и печели стипендия в Met Film School в Лондон.
Връща се в България при покана за кино и театрални роли. Освен актьорството, тя е асистент-режисьор на „Може би няма нищо общо“, показан на София Филм Фест 2023, а режисьорският ѝ дебют „Неверникът“ получи похвали на фестивала Златен Ритон 2024.
Родом от Бургас, живяла и учила в София, после в Лондон, а сега в Пловдив? С какво те спечели точно Пловдив, та реши да останеш тук?
Засега съм тук. По принцип не обичам да „оставам“ някъде, не ми допада тази дума. Животът и светът вече са прекалено открити и отворени, за да оставаме някъде конкретно. Сега съм тук, но съм на три часа полет от Лондон например. Иначе Пловдив ме спечели не само като място, а с енергията и духа си, впечатли ме с хората си. Имам прекрасна среда и приятели тук. Всеки един работи в различна сфера от моята и това много ми допада. Пловдивчани са южняци и топли хора.
Има усещане за принадлежност тук. Но и отговорност към общността и града, към това той да бъде по- чист, красив, жив.
Фотограф: Маша Матеева, www.mashamatveeva.com , @ mashamatveeva.ph
Но все пак нещо конкретно те е докарало тук – как се озова в града?
В Пловдив се озовах директно от Лондон- дойдох на 20-дневна почивка и случайно имаше кастинг за спектакъла Одисей през 2018г Реших да се пробвам, тъй като не бях работила на родния си език от повече от 5 години. Като на шега се явих на кастинга, а след това се прибрах в Лондон. Но Дияна Добрева ми се обади да ми каже, че в края на ноември започваме репетиции. Така се върнах в България – по работа. След това започнах да се снимам в чужди продукции в киноцентъра в Бояна.
Виждаш ли се като част от картинката в България и конкретно в Пловдив, и как я променяш ти?
Ако въобще се виждам да остана някъде в България, то това е тук, в Пловдив. Защото градът винаги е бил културна столица и основа за развитие в културно естество- самият град го предпоставя. Иска ми се да има кино среда в Пловдив, и ще има. Работя по това, но не мога да навляза в подробности. Създаването на такава среда е моят начин да променя картинката. Смятам, че културата се възпитава и трябва да се развива. Има много млади хора в Пловдив, които имат нужда от това. Така е и с естетиката, която също може да промени картинката и трябва да го направи. Тя също се възпитава и трябва да се развива. И в живота е така, и в градската среда ако щете, и в киното. Специално за естетиката в киното започнах да се замислям, благодарение на моите преподаватели в магистратурата ми „Кино и телевизионна режисура“ в НБУ- Георги Дюлгеров, Стефан Командарев и Светослав Драганов. По естествен начин тримата ме накараха да помисля какво е да погледнеш зад камерата, да спреш да се самонаблюдаваш и да погледнаш цялостно на киноразказа и какво искаш да достигне до зрителя, като послание. Те ме провокираха да мисля за естетиката в киното, и не само- за естетиката в цялото възприятие към света.
С младите ли искаш да работиш и те ли са големият потенциал, който се крие тук?
Определено. Аз нямах кино среда, която да ме подготви, преди да замина за Лондон. Учих се на място в Met Film School, където бях единствената чужденка в курса ми. Смятам, че младите трябва да имат основа, на която да стъпят и вече като отидат в друга част на Европа или на Острова, да са подготвени в работно отношение за това, което се изисква от тях. Смятам, че средата тук, и под тук имам предвид страната ни, е прекалено удобна. И проблемът се крие точно в това – удобството.
Фотограф: Маша Матеева, www.mashamatveeva.com , @ mashamatveeva.ph
Как се бяга от удобството?
Като бъдем любознателни. Като се провокираме. Като не ни е страх, че можем да сбъркаме. Няма такова нещо „да сбъркаш“. Колкото и клиширано да звучи, отрицателните опити трябва да се ползват като уроци. Аз определено съм имала много такива- в актьорската професия по-често си отхвърлен. Но с отхвърлянията аз се научих, че всеки един опит трябва да те прави по-издръжлив,, иначе няма да оцелееш. А трупането на опит води и до създаване на работна етика, което е другото много важно нещо за бягство от удобството. Тъй като работната етика в киното например не е удобство за теб самия, а удобство за цялото- за процеса, за екипа, който седи зад него.
Ясно, че актрисата Таня Костадинова обича да й е неудобно и да търси любознателно. А какво търси човекът Таня Костадинова?
Като човек съм намерила това, което търся. Намирам се в много спокоен период от живота ми. Вече знам коя съм, какво харесвам и какво не харесвам. Знам къде искам да бъда и къде не искам да бъда. Иначе, търся шума в тишината.
